Теодор Буун - Момчето адвокат

Докато говореше, Тео влезе в кабинета на баща си.

- Виж, Хулио. Ако полицаите преследват Боби, това няма нищо общо с процеса. Повярвай ми.

Тео застана до господин Буун, който затвори книгата и се заслуша внимателно в разговора.

- Отишли и до неговата къща, но братовчед ми успял да се измъкне навреме.

- Каза ли му за онова, което обсъждахме по време на мача?

- Да.

- Той как реагира?

- В момента е твърде уплашен, Тео. Не познава законите тук. Щом види полицай, си мисли най-лошото. Страхува се, че ще отиде в затвора и ще загуби работата си. А после ще трябва да се прибере обратно в Ел Салвадор.

- Слушай, Хулио - каза Тео и погледна разтревожено баща си. - Не е нужно да говори с полицията. Ако се довери на мен и родителите ми, ще бъде в безопасност. Обясни ли му го?

- Да.

- А той разбра ли?

- Не съм сигурен, Тео. Но иска да се срещне е теб.

- Чудесно. Да действаме. - Баща му кимна и Тео продължи. - Кога и къде?

- Братовчед ми ще обикаля из града. Не иска да остава на едно място. Опасява се, че полицаите ще се върнат през нощта и ще го арестуват. Но аз мога да се свържа с него.

Тео реши да не пита как възнамерява да го направи.

- Хубаво е да се видим още тази вечер - заяви той.

Баща му кимна отново.

- Добре. Какво да му предам?

- Предложи му място за среща.

- Къде?

Тео не се сещаше нищо подходящо. Господин Буун реагира по-бързо.

- В Труман Парк, до въртележката - прошепна той.

- Какво ще кажеш за Труман Парк?

- Къде се намира?

- В края на Мейн Стрийт. Големият парк с фонтаните и статуите. Всички го знаят.

- Добре.

- Нека се видим там след около час, в девет и половина. При въртележката.

- Дадено.

- До скоро.

Въртележката работеше въпреки късния час. От старите високоговорители се носеше гръмко „Светът е малък“, а няколко деца се возеха с майките си на червени и жълти кончета. Наблизо имаше павилион за захарен памук и лимонада. Мястото беше пълно с тийнейджъри, които пушеха и кръстосваха наоколо с нахакан вид.

Уудс Буун се огледа наоколо и прецени, че обстановката е безопасна.

- Ще те чакам тук - каза той и посочи към високата бронзова статуя на забравен герой от войната. - Няма да ме виждате.

- Ще се оправя - отвърна Тео. Не се тревожеше за сигурността си. Паркът беше добре осветен и кипеше от живот.

Десет минути по-късно Хулио и Боби Ескобар излязоха от сенките и зърнаха Тео, преди той да ги забележи. Боби изглеждаше доста нервен. Не искаше да рискува да бъде заловен от полицията. Затова тримата се насочиха към другия край на парка и се усамотиха в една беседка. От там Тео не виждаше баща си, но беше сигурен, че той ги наблюдава.

Попита Боби дали е бил в голф клуба днес и каза, че двамата с баща му са играли на трасето „Крийк“. Боби не бе ходил на работа. Вместо това бе прекарал времето в опити да се скрие от полицията. Като чу последното, Тео реши да премине по същество. Обясни на английски, че Боби има шанс да предприеме драстична промяна в живота си. От незаконно пребиваващ чужденец той можеше да се превърне в легален имигрант с американски настойници. Впоследствие щеше да получи всички необходими документи.

Хулио преведе думите на испански. Тео далеч не разбра всичко.

Той допълни, че родителите му предлагат на Боби невероятна възможност - по-добро място за живеене, перспектива да си намери по-квалифицирана работа и безпроблемен начин да узакони престоя си в страната. Така щеше да се сложи край на бягството от полицията и страха от екстрадиране.

Хулио преведе казаното на испански. Боби го слушаше с безизразно лице.

След като не забеляза никаква реакция, Тео продължи да го убеждава. Беше важно да не спира да говори. Боби изглеждаше така, сякаш всеки момент се готви да избяга.

- Обясни му, че е изключително важен свидетел по делото за убийство - каза Тео на Хулио. - Няма нищо лошо в това да се яви в съда и да сподели с всички какво е видял въпросния ден.

Хулио предаде информацията. Боби кимна. Беше чувал тези думи и преди. Той промълви нещо, а Хулио го преведе:

- Не иска да се забърква. Процесът не е негов проблем.

В този миг до парка спря патрулна кола. Не се намираше близо до беседката, но се забелязваше от там. Боби се взря в нея уплашено, сякаш бе хванат в капан. Двамата с Хулио си размениха няколко реплики.

- Полицията не преследва Боби-заяви Тео. - Може да се успокои.

От колата слязоха двама полицаи, които тръгнаха към централната част на парка по посока на въртележката.

- Погледнете ги - каза Тео. - Дебелият е Рамзи Рос. Раздава единствено глоби за неправилно паркиране. Другият не ми е познат. Май изобщо не се интересуват от нас.

Хулио преведе думите и Боби си отдъхна.

- Къде ще остане тази вечер? - попита Тео.

- Не знам. Мислеше да нощува в приюта, но там няма място.

- Нека дойде у нас. Може да спи в стаята за гости. Ти също си поканен. Ще бъде забавно. Баща ми ще вземе пица по пътя. Да тръгваме.

В полунощ трите момчета седяха в дневната, погълнати изцяло от някаква игра с коли на гейм конзолата. Казваше се „Сан Андреас 5“. Из стаята бяха разхвърляни възглавници и одеяла. На пода се въргаляха две празни кутии от пица.