Теодор Буун - Момчето адвокат

От време на време Марсела и Уудс Буун надникваха през вратата. Забавляваха се, когато чуваха как Тео говори испански. Понякога той се колебаеше какво да каже, но упорито се стараеше да поддържа разговора.

Господин и госпожа Буун бяха мечтали да имат още деца, но опитите им бяха безуспешни. Понякога си мислеха, че грижите за Тео и бездруго им отнемат много време.

21.

Хенри Гантри изчака да се стъмни, преди да излезе на дълга неделна разходка. Живееше на няколко преки от съда, в стара къща, наследена от дядо му - известен съдия в миналото. Той често обикаляше улиците в центъра на Стратънбърг рано сутрин или късно вечер. Сега се нуждаеше от глътка свеж въздух, за да обмисли ситуацията. Процесът срещу Пийт Дъфи не му бе позволил да си почине през уикенда. Съдията бе прекарал часове над правните томове в търсене на отговор, който все още му убягваше. Бе изправен пред сериозна дилема. Налагаше ли се наистина да прекъсва дело, протекло според всички изисквания? Трябваше ли да обяви за невалиден процеса, при положение че не бе допуснато нарушение? Правилата и етичният кодекс бяха спазени. Нямаше нищо нередно. Всъщност благодарение на отличната работа на адвоката и прокурора делото бе преминало доста гладко.

След дълги проучвания той не успя да открие друг подобен случай.

В кантората на „Буун и Буун“ светеше. Както бе обещал, в седем и половина съдия Гантри се качи на малката веранда и почука на вратата.

Марсела Буун му отвори с думите:

- Добър вечер, Хенри. Заповядай.

- Здравей, Марсела. Не съм стъпвал в кантората от поне двайсет години.

- Значи трябва да се отбиваш по-често.

Те отидоха в библиотеката, където ги чакаха Уудс Буун, Айк и Тео. Дългата маса в средата на стаята бе отрупана с книги, карти и бележници. Очевидно вътре кипеше усилен труд. Всички поздравиха съдия Гантри и размениха с него обичайните любезности. Скоро преминаха към по-належащи въпроси.

- Едва ли е нужно да ви напомням - започна съдия Гантри, след като присъстващите седнаха по местата си, - че срещата ни е неофициална. Не правим нищо нередно, тъй като вие не сте замесени в делото. Въпреки това съм сигурен, че хората ще започнат да задават въпроси, ако научат за разговора ни. Ясно ли е?

- Разбира се, Хенри - увери го госпожа Буун.

- Няма проблем - заяви Айк.

- Ще пазим тайна - обеща господин Буун.

- Да, сър - добави Тео.

- Добре. Споменахте, че искате да ми покажете нещо.

Тримата по-възрастни представители на семейство Буун погледнаха към Тео, който веднага скочи от стола. Беше оставил лаптопа на масата пред себе си. Докосна един клавиш и на интерактивната бяла дъска в ъгъла се появи огромна снимка. Тео насочи лазерната показалка кьм нея.

- Това е шестият феъруей на трасето „Крийк“. Ето го дома на семейство Дъфи. А тук, сред дърветата, е обядвал очевидецът в деня на убийството.-Той натисна друг клавиш и показа ново изображение. - Тази снимка е направена вчера на голф игрището. Свидетелят е седял върху един дънер близо до пресъхнал поток. Мястото е напълно изолирано. - Тео премина към следващата снимка. - Но както виждате, от там се разкрива идеална гледка към къщите от другата страна на феъруея, на стотина метра разстояние.

- И ти знаеш със сигурност, че той е седял там?

- Да, сър.

- Можеш ли да докажеш кога се е случило?

- Да, ваша чест.

- Нека забравим официалните обръщения, Тео. Поне засега.

- Дадено. - Тео премина на следващото изображение и насочи лазерната показалка към една сграда. -Това е къщичката за персонала в голф клуба. Както виждате, намира се недалеч от дърветата до шестия феъруей. Обедната почивка на работниците е започнала в единайсет и половина. Нито минута по-късно, тъй като началникът на смяната е много дисциплиниран. Очаква от служителите да излизат навреме в почивка, да обядват набързо и да се върнат на работа в дванайсет часа. Свидетелят предпочита да се изолира от останалите и да гледа снимки на своето семейство. Изпитва силна носталгия по дома. Скривалището му се намира сред дърветата. Той твърди, че е забелязал как непознатият мъж влиза в дома на семейство Дъфи към средата на обедната почивка.

- Към единайсет и четирийсет и пет? - попита съдия Гантри.

- Да, сър. А патологът установи, че смъртта на госпожа Дъфи е настъпила около единайсет и четирийсет и осем.

- Знам. И мъжът е излязъл от къщата, преди свидетелят да приключи с обяда си?

- Да, сър. Обикновено той се отбива в къщичката за персонала малко преди дванайсет часа. В деня на убийството е видял как мъжът напуска къщата преди края на почивката. Предполага, че е бил вътре за по-малко от десет минути.

- Хрумна ми един важен въпрос -- каза съдията. -Мъжът имал ли е чанта или торба със себе си, в която да носи откраднатите вещи? Според показанията на свидетелите от къщата са били взети оръжия, бижута на жертвата и три скъпи часовника. Очевидецът забелязал ли е непознатият да измъква вещите?

- Не мисля, господин съдия - отвърна мрачно Тео. -Разсъждавах дълго над този въпрос. Предполагам, че е пъхнал оръжията в колана, след което ги е скрил под пуловера си. Останалите неща е сложил в джобовете.