Теодор Буун - Момчето адвокат

Зрителите се събраха в понеделник сутрин, за да наблюдават драматичния финал на делото. Заседателите влязоха в залата със сериозни лица. Бяха твърдо решени да изпълнят дълга си. Облечени в най-елегантните си костюми, юристите бяха готови да приключат процеса. Подсъдимият излъчваше спокойствие и самоувереност. Секретарите и съдебните пристави тичаха напред-назад, изпълнени с енергия. Към девет и десет те утихнаха и присъстващите затаиха дъх. Всички се изправиха, когато съдия Гантри влезе в залата. Черната тога се вееше зад гърба му.

- Моля, седнете - обяви мрачно той.

Не изглеждаше особено щастлив. Очевидно се чувстваше уморен.

Съдията огледа залата, кимна на стенографката и заседателите, след което се обърна към публиката. Очите му се спряха на третия ред. Там, в дясната част, се намираше Тео Буун. Седеше между баща си и Айк. Явно и днес щеше да пропусне училище. Съдия Гантри се втренчи в него и погледите им се срещнаха. После той се приближи до микрофона. Изкашля се и изрече думите, които никой в залата не бе очаквал.

- Добро утро, дами и господа. На този етап от процеса срещу господин Дъфи предстои да чуем заключителните речи на двете страни. Това обаче няма да се случи. Поради причини, които няма да споменавам сега, реших да обявя делото за невалидно.

От всички краища на залата се чуха възгласи на недоумение. На лицата на присъстващите се изписа силна изненада. Тео наблюдаваше Пийт Дъфи, който се обърна учудено към Клифърд Нанс. Представителите на защитата и обвинението гледаха изумено, опитвайки се да осмислят думите на съдията. Заседателите не бяха сигурни какво предстои да се случи.

Съдия Гантри им разясни ситуацията. Обърна се към тях и каза:

- Дами и господа съдебни заседатели, настоящият процес е обявен за невалиден. Обвиненията срещу господин Пийт Дъфи са отменени, но само за момента. Те ще бъдат повдигнати отново в близко бъдеще, пред други заседатели. Съдията има право да прекрати наказателно дело, ако вярва, че съществуват причини, които биха повлияли драстично върху крайното решение. Такъв е и сегашният случай. Благодаря ви за свършената работа. Вие имате изключително важна роля в нашата съдебна система. Може да напуснете залата.

Заседателите изглеждаха доста объркани, но някои от тях осъзнаха, че вече са изпълнили гражданския си дълг. Един от приставите ги придружи до страничната врата. Докато те излизаха, Тео наблюдаваше с възхищение Хенри Гантри. В този миг му се прииска също да стане велик съдия, подобно на героя пред него. Съдия, който познава законите до най-малката подробност, вярва в справедливостта и не се страхува да взема трудни решения.

- Нали ти казах - прошепна Айк.

Айк бе убеден, че съдията ще прекрати делото, но и другите в семейната кантора бяха изразили същото мнение.

Заседателите напуснаха залата, но останалите присъстващи така и не помръднаха. Изглеждаха объркани и определено се нуждаеха от повече информация. Джак Хоугън и Клифърд Нанс се изправиха едновременно и се втренчиха в съдия Гантри. Преди някой от тях да продума, той заяви:

- Господа, няма да обосновавам решението си в този момент. Утре в десет сутринта ще ви чакам в кабинета си. Тогава ще изтъкна причините за случилото се. Бих искал обвиненията да бъдат повдигнати отново възможно най-скоро. Ще насроча ново дело за втората половина на юни. Подсъдимият ще бъде пуснат под гаранция при досегашните условия. Заседанието приключи.

Той удари с чукчето, изправи се и излезе.

Без присъствието на съдията и заседателите зрителите нямаха причина да останат в залата. Те бавно станаха и се отправиха към изхода.

- Отивай на училище, Тео - каза строго господин Буун.

Тео отключи колелото си пред сградата на съда.

- Ще се отбиеш ли следобед? - попита Айк.

- Разбира се - отвърна Тео. - Нали е понеделник.

- До скоро.

- Да, Айк.

- Искам шестица по химия.

- Ще я имаш.

Докато се отдалечаваше, на Тео му бе трудно да повярва, че вече е понеделник. През последните седем дни се бяха случили толкова много неща. В града се бе състоял най-големият процес в историята му, но краят тепърва предстоеше. Благодарение на Тео съдията бе предотвратил произнасянето на погрешна присъда. Справедливостта бе възтържествувала, поне за момента. Тео можеше да си отдъхне, но съвсем скоро трябваше да се срещне тайно с Боби Ескобар и Хулио. Несъмнено. Той щеше да подготви Боби за показанията, които свидетелят предстоеше да даде по време на делото през юни. Процесът щеше да бъде съвсем различен от досегашния!

Тео беше истински развълнуван.

Той остави колелото си на стойката до знамето и влезе в училище по средата на първия час. Носеше писмено извинение от майка си. Когато го подаде на госпожица Глория, Тео забеляза, че тя не се усмихва. Обикновено го правеше.

- Седни, Тео - каза секретарката и кимна към дървения стол до бюрото.

Тео се учуди на нейната реакция. Беше донесъл най-обикновена извинителна бележка.

- Как мина погребението? - попита тя със сериозно изражение.

Тео я погледна с недоумение.

- Моля?

- Погребението в петък. Нали чичо ти те взе от училище?

- А, да. Мина чудесно.