Теодор Буун - Момчето адвокат

- Какъв вид са оръжията? - попита господин Буун.

- Деветмилиметров пистолет и револвер трийсет и осми калибър с рязана цев - обясни съдия Гантри. - Не е трудно да ги пъхнеш под дрехите си.

- А часовниците и бижутата?

- Става дума за няколко пръстена и колиета, както и за три часовника с кожени каишки. Всички вещи могат да се поберат в джобовете на панталон.

- И до момента не са открити? - попита госпожа Буун.

- Не.

- Сигурно се намират на дъното на някое езерце в голф клуба - каза Айк и се усмихна лукаво.

- Може би си прав - заяви съдия Гантри за изненада на останалите.

Хладнокръвният юрист, който обикновено заемаше неутрална позиция, изведнъж бе изказал мнение. Очевидно смяташе Дъфи за виновен.

- Къде са ръкавиците? - попита той.

Тео извади малка кафява кутия, сложи я на масата и измъкна отвътре найлоновия плик с двете ръкавици за голф. Постави ги пред съдия Гантри и за миг всички се втренчиха във вещественото доказателство, сякаш наблюдаваха окървавен касапски нож. Тео натисна един клавиш и на екрана се появи нова снимка.

- Това е четиринайсетата площадка на южното трасе. Свидетелят поправял пръскачката на близкия хълм. Тогава забелязал как мъжът, излязъл от къщата по-рано, изважда двете ръкавици от сака за голф и ги хвърля в кошчето за боклук.

- Имам въпрос - намеси се съдия Гантри. - Мъжът носил ли е ръкавици в мига, в който е хвърлил другите?

Присъстващите бързо разбраха, че съдията е обмислил всяка подробност от историята.

- Така и не го попитах - обясни Тео.

- Вероятно - заяви Уудс. - Голф играчите обикновено разполагат с резервен чифт в сака си.

- Какво значение има? - попита госпожа Буун.

- Не съм сигурен. Просто ми е любопитно, Марсела.

Настъпи дълго мълчание. Изглежда, всички в стаята си мислеха за едно и също нещо, но никой не смееше да го изрече на глас. Накрая Тео предложи:

- Господин съдия, защо не попитате самия свидетел?

- Той тук ли е?

- Да, сър.

- В момента чака в моя кабинет, Хенри - добави госпожа Буун. - Отсега нататък ще бъде представляван от адвокатска кантора „Буун и Буун“.

- Това включва ли Тео? - попита съдия Гантри и накара другите да се усмихнат.

- Хенри, трябва да ни обещаеш, че свидетелят няма да бъде арестуван или даден под съд - каза господин Буун.

- Имате думата ми - отвърна съдия Гантри.

Боби Ескобар зае място срещу съдията. От лявата му страна седна Хулио, който бе поел ролята на преводач, а от дясната - Карола, неговата леля. Останалите членове на семейството също присъстваха в кантората. Хектор и Рита гледаха телевизия в кабинета на госпожа Буун.

Тео започна прекия разпит, като отново показа снимката на шестия феъруей от трасето „Крийк“. С помощта на лазерната показалка двамата с Боби определиха точното място, на което той бе обядвал в деня на убийството. Тео смени снимките, зададе старателно въпросите си и остави достатъчно време на Хулио да преведе думите му. Постепенно историята бе разплетена до последната подробност.

Уудс, Марсела и Айк наблюдаваха случващото се с нескрита гордост, но следяха внимателно да не се допускат грешки.

След кат фактите бяха установени и Боби доказа, че е надежден свидетел, съдия Гантри заяви:

- Добре, нека преминем към идентифициране на извършителя.

Тъй като никога не бе виждал отблизо Пийт Дъфи, Боби не знаеше със сигурност дали подсъдимият е мъжът, влязъл в къщата. Той потвърди, че непознатият е носил черен пуловер, бежов панталон и кафява шапка за голф - същите дрехи, с които Пийт Дъфи е бил облечен по време на убийството. Тео показа няколко снимки на Дъфи, сканирани от местния вестник. Боби потвърди, че мъжът на тях прилича на този от голф игрището. Тео натисна друг клавиш и пусна три кратки видеозаписа, на които се виждаше Пийт Дъфи пред сградата на съда. Боби отново идентифицира мъжа.

Накрая дойде и решаващият аргумент. Обвинението бе приложило към доказателствата двайсет и две снимки от местопрестъплението, къщата и квартала. Една от тях, доказателство номер петнайсет, бе направена близо до феъруея. Тя показваше задната част на дома на семейство Дъфи, двора, прозорците и вратата. В десния ъгъл на изображението се виждаха двама униформени полицаи, застанали до количка за голф. В нея седеше Пийт Дъфи. Изглеждаше зашеметен и объркан. Снимката бе направена няколко минути след като той бе прекъснал обяда си в ресторанта на клуба и се бе втурнал към къщи.

Тео бе свалил снимката от уеб страницата на съда. Ако съдия Гантри го попиташе как се е сдобил с нея, Тео имаше готов отговор - тя вече бе представена в открито съдебно заседание и едва ли беше конфиденциална.

Но съдия Гантри не му зададе такъв въпрос. Беше разглеждал снимката стотици пъти и не се изненада особено. Боби обаче я виждаше за пръв път. Той заговори бързо на испански.

- Ето го - преведе Хулио и посочи Пийт Дъфи. -Мъжът в количката. Несъмнено е той.

Заел безупречната роля на адвокат, Тео обяви:

- Господин съдия, моля да бъде записано в протокола, че свидетелят току-що идентифицира подсъдимия Пийт Дъфи.

- Добре, Тео - каза Гантри.

22.