Тъгата на сукубата

Всички го обмислихме за момент. Хората постоянно действат водени от заблудата, че наистина има точен кодекс от правила кое е грях и кое — не. Правила, които някой може да наруши дори без да го осъзнава. В действителност повечето хора знаят кога грешат. Чувстват го. Грехът е повече субективно, отколкото обективно понятие. По времето на пуританите развращаването на душите не е било проблем за една сукуба, тъй като за тогавашните мъже почти всичко, свързано със секс и удоволствие, е било греховно. В наши дни повечето хора не смятат за греховен предбрачния секс, оттам — няма и грях. С годините сукубите са принудени да стават все по-изобретателни, ако искат да получат дозата си енергия и да покварят някоя душа.

Все пак по тази логика бе възможно някой ангел отцепник, който вярва, че прави добро, да не е извършил нищо греховно. Ако деянието не беше грях, нямаше да има и падение. Или щеше да има? Цялата концепция беше объркваща за ума и очевидно Питър си помисли същото.

— Каква е разликата? Какво подтиква един ангел към падение? Тук до голяма степен се сблъскваме с концептуален въпрос.

Щях да се съглася, но се сетих за нещо друго:

— Бележката.

— Бележката? — попита Коди.

— Бележката, която беше на вратата ми. В нея се казваше, че съм достатъчно красива, за да съблазня ангел.

— Да, доста си хубава.

Щом повдигнах вежда, Питър неохотно каза:

— Добре, подозрително е… но е и някак прекалено подозрително. Защо някой открито би оставил визитната си картичка?

Коди почти подскочи от мястото си:

— Може да е някой ангел психар, който обича главоблъсканици. Като в онези филми, в които убийците скриват улики в жертвите си, за да могат после да наблюдават как полицията сглобява пъзела.

При тази картина потръпнах. Запитах се какво зная за ангелите — почти нищо. За разлика от нас, силите на доброто нямаха същата тайна йерархия от началници и териториални деления, без значение на разказите им за херувими и серафими. В крайна сметка ние бяхме измислили средното управленско ниво, не те. Винаги оставах с впечатлението, че повечето ангели и радетели на доброто действаха като частни детективи или полеви агенти, изпълнявайки всякакви ангелски мисии по много рехаво организиран начин. Този отворен режим създаваше идеална възможност някой тайничко да си набележи страничен дневен ред. Участието на ангел щеше да обясни загадката, разсъждавах аз. При тях нещата бяха малко объркани. Типично, наистина. Вече объркваха малко и нас. Тях все пак щеше да ги е срам да си признаят, че един от техните се е провинил, и Картър, бидейки толкова близък с Джером, бе подмамил демона да мълчи по въпроса. Сарказмът му и опитите му да ми се подиграва всъщност бяха само слаби напъни да запази приличие.

Колкото повече разсъждавах върху тази изсмукана от пръстите теория, толкова повече я харесвах. Някой недоволен ангел, искащ да се превърне в герой, бе решил да упражнява насилие и да се бори със силите на злото. Теорията за ангела отцепник обясняваше как всеки от нас би могъл да се превърне в подходящата мишена и хвърляше светлина по въпроса защо никой от нас не бе усетил това създание, тъй като сега знаехме, че висшите безсмъртни могат да крият присъствието си. Което пък ме накара да се зачудя защо Картър и Джером също скриваха присъствието си. Дали се надяваха да хванат ангела неподготвен? Това и…

— Защо тогава тази личност е оставила Хю жив? — местех аз поглед от единия към другия вампир. — Един ангел би могъл да убие всекиго от нас. Хю каза, че не го е победил, нито някой ги е прекъснал. Нападателят просто се е отегчил и изчезнал. Защо? Защо е убил Дуейн, но не и Хю? Или не и мен, тъй като много добре знае коя съм?

— Защото Дуейн беше задник? — предположи Питър.

— Като оставим настрана личните качества, всички ние сме еднакво важни за страната на злото, а Хю — може би още повече.

Наистина, Хю беше в разцвета си, доколкото това можеше да се каже за безсмъртен. Той вече не беше неопитен новак като Коди, нито бе преситен и отегчен като мен и Питър. Хю знаеше достатъчно, за да бъде добър в професията си, и действително обичаше това, което правеше. Би трябвало да е първостепенна мишена за всеки ангел, склонен към саморазправа, и който иска да направи света по-добро място.

Коди се съгласи с Питър:

— Да, зли или не, някои от нас са по-привлекателни от други. Може би един ангел отчита това.

— Съмнявам се някой ангел да намира, който и да е от нас за привлекателен…

Спрях. Един ангел ни харесваше. Един ангел прекарваше много време с нас. Един ангел, който изглежда беше навсякъде, където напоследък бе и Джером, когато станаха тези нападения. Един ангел, който ни познаваше лично, който знаеше всичките ни навици и слабости. Какъв по-добър начин да ни проследи и проучи, от това да се приобщи към пиянската ни компания и да се прави на наш приятел?