Тъгата на сукубата

Лусинда не отговори на нашите подмятания. Вместо това ми подаде една книга. „Мъжете са от Марс, жените — от Венера. Класическо ръководство за разбиране на противоположния пол.“

— Какво, по дяволите, е това? — възкликна Питър. — Май я показаха в едно токшоу.

Внезапно се сетих как на излизане от болницата Картър твърдеше, че има книга, която би ми помогнала за Сет. Незаинтересовано я метнах на плота.

— Шибаното чувство за хумор на Картър в действие.

Лусинда почервеня до наситено мораво.

— Как може толкова безгрижно да използваш такъв език? Говориш, сякаш… сякаш си в съблекалня.

Погладих деколтираната си блуза без ръкави:

— Няма начин. Никога не бих носила това в съблекалня.

— Да, дори не е в училищните цветове — каза Питър.

Не можах да устоя да не се пошегувам с ангела.

— Ако бях в съблекалня, вероятно щях да нося къса мажоретска поличка. При това без бельо.

Питър продължи да отиграва:

— И щеше да пуснеш от ония въздишки, нали? С ръце, подпрени на стената с душовете, и издаден задник?

— Типично за мен — съгласих се аз. — Винаги готова да поема някого от отбора.

Дори Коди се изчерви от безсрамието ни. Лусинда вече беше станала пурпурна.

— Вие… вие нямате чувство за приличие. Въобще никакво.

— Няма значение — казах й. — Щом отидеш в местния клуб или където и да висят останалите от хората ви, вероятно през цялото време носиш по-късичка версия на тази пола. Плюс чорапи до коленете. Хващам се на бас, че другите ангели наистина си падат по момичета с вид на ученички.

Ако Лусинда ми беше приятелка, подобен коментар само би ескалирал в още повече сарказъм и подигравателни забележки. Обаче ангелът пазител просто се наежи и предпочете да демонстрира превъзходството на собствените си морални принципи.

— Ние — обяви тя — не се държим един с друг по такъв непристоен начин. Ние спазваме приличие. Ние се отнасяме един към друг с уважение. Ние не се нападаме един друг.

Последното беше съпроводено от кратък поглед към мен.

— Какво искаш да кажеш?

Тя отметна косата си, колкото и малко да беше.

— О, мисля, че знаеш. Вече чухме за малкия ти изблик на насилие. Първо онзи вампир, после — импът. Вече нищо, свързано с теб, не ме изненадва.

Сега моето лице почервеня.

— Това са глупости! Отдавна съм извън подозрение заради историята с Дуейн. А Хю… глупаво е. Той ми е приятел.

— Какво ли означава приятелството за себеподобните ти? Той е също толкова лош. Доколкото чух, доста се забавлява докато разказва на всеки, който иска да узнае, за преобразяването ти с крила и камшик. И между другото, ако нямаш нищо против, това е най-голямото падение, за което някога съм чувала. Дори и за една сукуба. — Тя погледна към книгата, която бях метнала на плота. — Ще кажа на господин Картър, че си получила книгата.

В този момент тя елегантно се обърна и излезе, затваряйки вратата след себе си.

— Лицемерна кучка! — възнегодувах аз. — И въобще колко души знаят за преобразяването ми като демонична изкусителка?

— Забрави я — каза Питър. — Тя е никоя. И е ангел. Никога не се знае какво ще направят.

Намусих се. И тогава ме осени. Не можех да повярвам, че не се бях сетила за това преди. Може би Лусинда заслужаваше повече признателност.

— Това е!

— Кое? — смутолеви Коди с уста, пълна с полуизстинала пица.

— Някой ангел е убил Дуейн и е нападнал Хю. Страхотно. Беше прав, като каза, че демон не би имал причина да се обърне срещу нас. Но ангел? Защо не? Имам предвид истински ангел, не пазител като Лусинда.

Питър поклати глава:

— Един ангел би могъл да направи подобно нещо, но би било прекалено дребнаво. Великата вселенска битка на доброто срещу злото е по-голяма от нашите индивидуални боричкания и ти го знаеш. Да изваждаш от строя един по един агентите на злото би било разхищение на ресурси.

— А ако е ангел отцепник? — отбеляза Коди. — Някой, който не спазва правилата на играта?

Двамата с Питър изненадано се обърнахме към младия вампир. Тази вечер той повече или по-малко бе избягвал да се включва в разсъжденията ни.

— Няма такова нещо — отвърна наставникът му — или има, Джорджина?

Усетих, че очите на двамата вампири са вперени в мен в очакване на отговор.

— Джером казва, че няма лоши ангели. Веднъж станали лоши, те вече не са ангели, а стават демони.

— Добре, това обезсмисля теорията ти. Ангел, който е направил нещо лошо, ще падне и повече няма да бъде ангел, а Джером ще научи за него.

Намръщих се, все още заинтригувана, че Коди употреби думата „отцепник“, а не „паднал“.

— Може би греховете на ангелите са като греховете на хората… невинаги са „лоши“, ако човекът си мисли, че прави нещо „за добро“. Той все още не е преминал към другата страна.