Тъгата на сукубата

— Не. Не това. Не те усетих… не те почувствах…

Можех да видя Картър с очи, но не можех да усетя онзи мощен знак — аурата, или каквото е там нормално да се излъчва от един безсмъртен. Рязко се обърнах към Джером и осъзнах, че и с него е същото.

— Нито пък теб. Теб също не мога да те усетя. Не мога да почувствам никого от вас.

Ангелът и демонът си размениха погледи над главата ми.

— Можем да се маскираме — каза накрая Картър.

— Как? Като шалтер, или нещо подобно? Можете да го включвате и изключвате?

— Малко по-сложно е.

— Е, за мен си е новина. Ние можем ли да го правим? Хю и аз?

— Не — отговориха едновременно Джером и Картър.

— Само висшите безсмъртни могат — поясни Джером.

Хю немощно се опита да се надигне:

— Защо… го правите?

— Не отговори на въпроса ми, Джорджина — настоя Джером, очевидно опитвайки се да избегне темата. Той погледна към импа: — Казах ти да не поддържаш връзка с другите.

— Не съм. Тя просто дойде.

Джером отново насочи поглед към мен и аз измъкнах от чантата си тайнствената бележка. Подадох му я и демонът я прочете с каменно изражение, преди да я връчи на Картър. Когато ангелът свърши, двамата с Джером се спогледаха по онзи техен дразнещ начин. Джером прибра бележката във вътрешния джоб на сакото си.

— Ей, това е мое!

— Вече не.

— Само не ми казвай, че ще продължиш да поддържаш официалната си версия за ловеца на вампири — отвърнах му аз.

Тъмните очи на Джером проницателно се присвиха насреща ми:

— Защо не? Този човек е сбъркал Хю с вампир, но както вече си забелязала, скъпа Нанси Дрю, Хю не може да бъде убит.

— Този човек знае, че Хю не е вампир.

— О? Защо смяташ така?

— Заради бележката. Този, който я е писал, споменава за преобразяването ми. Той знае, че съм сукуба. Вероятно знае също, че Хю е имп.

— Информираността му, че си сукуба, обяснява защо не те е нападнал. Той знае, че не би могъл да те убие. Обаче не е бил сигурен за Хю, така че се е пробвал.

— С нож. — Отново си спомних: Как можеш да разбереш, че един демон лъже? Устните му се движат. — Мисля, версията беше, че някакъв ловец на вампири — аматьор, преследва хората ни с кол, защото не знае за нищо повече. Вместо това този човек някак е научил за мен, а и нападна Хю с нож.

Картър сподави една прозявка и се присъедини към играта на Джером:

— Може би се учи. Нали разбираш, разширява кръга на оръжията. В крайна сметка, никой не е аматьор за дълго. Накрая дори един ловец на вампири — новак, поумнява.

Реших да спомена една подробност, която все още никой не беше отбелязал.

— Дори и децата знаят, че вампирите не излизат на дневна светлина. По кое време беше нападнат, Хю?

Странно изражение премина по лицето на импа:

— В късния следобед. Слънцето беше високо.

Тържествуващо погледнах Джером:

— Този човек е знаел, че Хю не е вампир.

Джером се облегна на стената и изглеждаше невъзмутим, докато почистваше панталоните си от несъществуващи мъхчета. В този момент повече от всякога приличаше на Джон Кюсак.

— Е, и? Смъртните обичат да се самозаблуждават. Убил е един вампир и е решил да приложи тактиката си и към останалите сили на злото, населяващи този град. Това не променя нищо.

— Не мисля, че е смъртен.

Джером и Картър, които оглеждаха стаята, завъртяха глави към мен:

— О?

Преглътнах, леко смутена от изпитателните им погледи:

— Имам предвид… вие, момчета, доказахте, че висшите безсмъртни могат да се разхождат наоколо, без да бъдат усетени, а никой не е можал да усети каквото и да е, идващо от този човек. И още, погледнете раните на Хю. Ерик каза, че смъртните всъщност не могат да нанесат съществени… — млъкнах, осъзнала грешката си.

Картър тихо се засмя.

— Проклятие, Джорджина — изпъна се като струна Джером, — казах ти да оставиш на нас да се занимаваме с това. С кого си говорила?

Каквото и да бе обгръщало Джером, сега то бе изчезнало и внезапно се стреснах от силата, витаеща около него. Това ми напомни за онези научнофантастични филми, в които се отваря врата към друг свят, в резултат на което всичко и всички са засмукани от вакуума. Всичко в стаята изглеждаше устремено към Джером, към нарастващата му сила и мощ. За възприятията ми на безсмъртна той се бе превърнал в нажежена клада от енергия и терор. Свих се до леглото на Хю, противопоставяйки се на подтика да сведа поглед. Импът сложи ръка върху моята, макар да не разбрах дали за мое, или за свое собствено успокоение.

— С никого. Заклевам се, с никой друг. Само зададох на Ерик няколко въпроса…

С ангелски спокойно лице Картър пристъпи към разярения демон.

— По-спокойно. Изпращаш светлинен сигнал към всеки безсмъртен в радиус от осемнайсет километра.

Очите на Джером останаха приковани в мен и за първи път от векове почувствах истински страх, че съм във фокуса на цялата тази енергия. После, както в шегата ми за шалтера отпреди малко, всичко изчезна. Както и тогава, Джером стоеше пред мен и изглеждаше съвсем нормално. Като смъртен. Той тежко издиша и разтри мястото между очите си.