Тъгата на сукубата

Двамата със Сет седнахме да поговорим. Сега разговорът между нас течеше леко и бе трудно да се повярва, че някога помежду ни е имало каквото и да било притеснение. Той се чувстваше толкова свободно.

Накрая, водена от съзнанието, че все пак трябва да работя, аз се надигнах, за да нагледам персонала и да се оттегля в офиса си. Но имах намерение само да проверя имейла си; днес бях общителна и исках да работя в търговската зала. Оставих дамската си чанта на бюрото и се засилих да седна, когато забелязах вече добре познатия ми бял плик с името ми върху него.

Дъхът ми спря. До такава степен, че и радарът на нефилима нямаше да ме засече. Разтреперана, вдигнах плика и го отворих с натежалите си пръсти.

Липсвах ли ти? Досещам се, че си била доста заета с безсмъртните си приятели, проверявайки дали всички са налице и в безопасност. Досещам се, че си била толкова заета с твоя така очарователен личен живот, че едва ли си помислила за мен. Това е жестоко, като се има предвид всичко, което досега съм направил заради теб!

Впрочем чудя се дали се тревожиш толкова много за смъртните в живота си, колкото и за безсмъртните? Естествено, кончината на смъртните няма чак толкова голямо значение. В крайна сметка, какво са петдесет години по-малко в сравнение с вековете на някой безсмъртен? Изглежда, че смъртните едва ли си струват усилието, но ти все пак се правиш на загрижена за тях. Наистина ли си загрижена? Или те са само разнообразие в безкрайната върволица от векове? А гаджето ти? Или и той е още една играчка, още едно хоби, за да минава времето? Той наистина ли означава нещо за теб?

— Хайде да проверим. Хайде още днес да ме убедиш, че е така. Трябва да гарантираш сигурността му до края на смяната си. Знаеш правилата — да го задържиш на сигурно място, погрижи се да има някой около него и т.н. Ще бъда около теб и ще те наблюдавам. Ако ме убедиш, че наистина си загрижена за него, ще го пощадя. Накарай ме да повярвам. Ако се провалиш или повикаш някой от безсмъртните, не го чака нищо добро, независимо от „предпазните мерки“.

Изпуснах бележката, ръцете ми бяха леденостудени. Що за шибана игра беше това? Нефилимът ми казваше да пазя някого, и веднага след това загатваше, че това няма значение, и че сигурност няма. Беше глупаво — ново размътване на водата и разклащане на настоящото статукво само за да види какво щях да направя. Притеснено се заоглеждах наоколо, като се питах дали в момента нефилимът беше тук. Нима вкиснатият наследник на Джером се спотайваше невидим край мен и самодоволно се усмихваше на нещастието ми? Какво трябваше да направя?

Накрая, а вероятно това бе и най-важното — кой точно, по дяволите, ми беше гадже?

Глава 21

Нямах гадже. Въпреки цялата несигурност в моя свят, това поне бе едно от нещата, за които бях абсолютно сигурна. За нещастие този нефилим имаше далеч по-оптимистична представа за любовния ми живот.

— Не зная за кого говориш — изкрещях на празния си офис. — Чуваш ли, кучи сине? Не зная за кого, по дяволите, говориш!

Никой не ми отговори.

Пейдж, която мина секунда по-късно, подаде глава:

— Викаш ли ме?

— Не — промърморих. Пейдж носеше рокля, която ясно очертаваше издутия й корем, а това по никакъв начин не подобри настроението ми. — Просто си говорех сама.

След като тя излезе, затворих вратата.

Първата ми мисъл беше да потърся помощ. Картър. Джером. Някой. Който и да е. Не бих могла да се справя с това сама.

Ако се провалиш или повикаш някой от безсмъртните, не го чака нищо добро, независимо от „предпазните мерки“.