Тъгата на сукубата

Всеки нападаше или се защитаваше от другия; Джером непреклонно отричаше да има какъвто и да било проблем, а Картър настояваше, че трябва да се вземат необходимите предпазни мерки. Както отбелязах по-рано, никога преди не ги бях виждала в толкова явно противоречие. Сцената не ми хареса, особено когато гласовете им започнаха да се извисяват. Не исках да съм наоколо, ако се стигнеше до вихрушки или демонстрация на сила; вече бях видяла прекалено много от мощта им през последните няколко седмици. Бавно се запромъквах заднишком от дневната към близкия коридор. Усетил настроението ми, Коди ме последва.

— Мразя, когато мама и татко се карат — изкоментирах, щом се оттеглихме от божествената свада и затърсихме по-сигурно място.

Като надничах през вратите, зърнах баня, спалня и стая за гости, обаче някак не можех да си представя, че демонът приютява особено много гости с преспиване.

— Тази изглежда обещаващо — отбеляза Коди, когато попаднахме на стая за развлечения.

Кожени мебели заобикаляха масивен, абсурдно тънък плазмен екран, закачен на стената. Лъскави, красиви тонколони стояха на стратегическите места наоколо, а в солидна стъклена етажерка бяха изложени стотици видеодискове. В тази стая, също както и в останалите, някой бе вилнял. Въздъхнах и се проснах в един от разкъсаните фотьойли, докато Коди проверяваше озвучителната система.

— Какво мислиш за всичко това? — попитах го аз. — Имам предвид новите събития, а не оборудването.

— Какво да мисля? Изглежда ми простичко. Нефилимът загрява с низши безсмъртни и сега решава да отнесе някой от по-висшите. Глупаво и извратено. Хубавото на това е, че ние може би сме в безопасност, без с това да искам да засегна Джером или Картър.

— Не знам — замислено отпуснах глава назад. — Все още не всичко ми е ясно. Пропускаме нещо. Само ги чуй. Защо Джером се държи като идиот, когато стане дума за това? Защо отказва да послуша Картър?

Младият вампир вдигна поглед от филмите и ми отправи лукава усмивка.

— Никога не съм си представял, че ще доживея деня, в който ще адвокатстваш в полза на Картър. Навярно през последната седмица наистина сте станали близки.

— Недей да правиш романтични намеци — предупредих го аз. — Бог ми е свидетел, че и така ми дойде много. Просто и аз не знам. Картър не е чак толкова лош, колкото мислех.

— Той е ангел. Въобще не е лош.

— Знаеш какво имам предвид — трябва да признаем, че има право. Джером би трябвало да вземе необходимите мерки. Това същество е съсипало дома му и е оставило предупреждения, дори и да са отживелица. Защо Джером е така убеден, че нищо не го застрашава?

— Защото мисли, че е по-силен от него.

— Как би могъл да знае? Никой от тях няма точно усещане за него. Дори и Картър не получи такова в нощта, когато ме спаси.

— Джером не би отхвърлил нещо без причина. Щом казва, че е по-силен, тогава… Проклятие! Виж това! Сериозната му реч премина в смях.

Станах, отидох до него и коленичих:

— Кое?

Той ми посочи най-долния ред с дискове. Прочетох заглавията: „Момичета от класа“. „По-добре мъртъв“. „Кажи нещо“, „Убиец под прицел“. Всички бяха с участието на Джон Кюсак.

— Знаех си — поех дълбоко въздух, мислейки за случайната прилика на демона с актьора. — Знаех си, че му е фен. Но той винаги отрича.

— Само почакай да кажем на Питър и Хю — изграчи Коди. Той извади от рафта „По-добре мъртъв“. — Този е най-добрият.

Аз пък издърпах „Да бъдеш Джон Малкович“ и настроението ми веднага се оправи.

— Няма начин. Този е най-добрият.

— Прекалено е странен.

Погледнах към плазмения екран, чиято повърхност бе пресечена от огромна пукнатина.

— При нормални обстоятелства бих предложила да организираме филмов дуел, за да изясним нещата, но не мисля, че в скоро време тук ще се гледат каквито и да било филми.

Коди проследи погледа ми и направи гримаса при това кощунство.

— Какво разхищение. Този нефилим е истински негодник.

— Без съмнение — съгласих се аз, докато се изправях. — Не е чудно…

Замръзнах. Всичко замръзна. Истински негодник.

— Джорджина — заинтригувано попита Коди, — добре ли си?

Замаяна, затворих очи.

— О, Боже! Истински негодник.

Мислех за цялата верига от събития, свързани с нефилима и как Джером от самото начало ни бе държал настрани. Привидно действията му бяха, за да ни предпази, но нямаше никаква причина да не ни обясни за нефилима, нямаше нищо опасно да разберем природата на нашия противник. Но все пак Джером бе останал потаен и безпричинно се разгневяваше, когато някой от нас се окажеше прекалено близо. Когато Коди за първи път изложи теорията си за „свирепия ангел“, бях предположила, че потайнствеността се дължи на притеснението на другата страна. И все пак не другата страна бе тази, която криеше нещо. Беше нашата.