Тъгата на сукубата

Отдръпнах се от прозореца и скъпоценната му спираща дъха гледка, за да огледам символа. Никога не бях виждала нещо подобно, а бях запозната с доста знаци и символи от всякакви места и епохи.

— Трябва да означава нещо — възразих. — Иначе би изглеждало като много шум за нищо. Би могло просто да пише „Задник!“ или нещо подобно.

— Може би го има в някоя от другите стаи — предположи Коди.

— Заключение, достойно за Джорджи. Научил си от нея много повече, не само танците.

Като пренебрегнах опита на демона да смени темата, аз се обърнах за отговори към Картър:

— Какво е това? Навярно знаеш какво означава.

За момент ангелът изучаващо ме изгледа и осъзнах, че никога досега не го бях търсила за сериозна помощ. Като изключим последните ни изпълнения като съквартиранти, повечето пъти отношенията ни си бяха откровено враждебни.

— Предупреждение — каза той, без да поглежда към демоничната си противоположност. — Предупреждение за надвиснало нещастие. Истинската битка предстои.

Накрая Джером изгуби старателно поддържания си само контрол. Остави с трясък чашата на една паянтова масичка и лицето му се зачерви:

— За Бога, Картър, да не си се побъркал?

— Вече няма значение и ти го знаеш. Така или иначе всичко ще излезе наяве.

— Не! — ледено просъска демонът. — Не всичко.

— Тогава им кажи ти — Картър направи величествен жест към символа. — Ти им обясни. Така ще си сигурен, че не съм казал прекалено много.

Джером го погледна и погледите им се кръстосаха по обичайния начин. Бях виждала сцената безброй пъти, но като се замисля, никога досега не ги бях виждала така ядосани един на друг.

— Навремето може и да е означавал това — призна накрая Джером, като бавно издиша в усилието си да се успокои. — Но вече не. Както казах, сега не означава нищо. Архаична драсканица. Очарователен, но лишен от сила знак, в който вече никой не вярва.

— Тогава защо въобще някой го използва? — зачудих се на глас аз. — Да не би отново да е проява на странното чувство за хумор на нефилима?

— Нещо подобно. Да ми напомня пред какво сме изправени, сякаш бих могъл да забравя.

Джером взе чашата си с мартини и я пресуши на една глътка. Той внезапно доби уморен вид, въздъхна и погледна към Картър:

— Ако искаш, можеш да им кажеш за останалите.

При тази отстъпчивост на лицето на ангела се изписа кротка изненада. Той погледна към обезобразената стена.

— Този символ е вторият в поредица от три. Първият е за обявяване на война и е начин да сплашиш психически противника с това какво го чака. Изглежда като този, но без диагонала. Последният символ означава победа, има два диагонала и се поставя, след като врагът е разгромен.

Проследих погледа му.

— Почакай… ако този е вторият, това означава ли, че вече някъде сте видели първия?

Джером излезе от стаята и когато секунда по-късно се върна, ми подаде лист хартия.

— Не си единствената, която получава любовни бележки, Джорджи.

Разгънах я. Хартията беше същата като на моите бележки. Върху нея с плътно черно мастило бе изрисувано копие на символа от стената на Джером, но без диагонала. Първият символ, обявяването на война, според Картър.

— Кога я получи?

— Точно преди Дуейн да умре.

Върнах се седмици назад.

— Ето защо не ме притисна прекалено силно, когато той умря. Вече си имал ясна представа кой е отговорен.

Вместо отговор, демонът сви рамене.

— Само за секунда — възкликна Коди, който дойде да надникне през рамото ми към бележката. — Ако това тук е предупреждение… искаш да кажеш, че всичко, което се случи — Дуейн, Хло, Лусинда и Джорджина, е било част от психическото сплашване? — Вампирът още повече се смая, когато никой от висшите безсмъртни не му отговори. — Каква ще е „същинската фаза“? Имам предвид, че той вече е нападнал или убил четирима безсмъртни.

— Четирима низши безсмъртни — вметнах аз, внезапно проумяла и загледах последователно ту Джером, ту Картър. — Нали?

Ангелът ми се усмихна едва-едва.

— Правилно. Вие, сладури, сте само упражнение преди големия удар. — Той хвърли още един поглед към Джером.

— Престани! — рязко каза демонът. — Не аз съм мишената.

— Не си ли? Никой не е изрисувал със спрей моята стена.

— Никой не знае къде живееш.

— Твоят адрес също не е поместен в „Жълти страници“, но имаш знак на стената.

— Никой не може да ме докосне.

— Не знаеш…

— Зная и ти също го знаеш. Няма абсолютно никакъв начин той да е по-силен от мен.

— В крайна сметка имаме нужда от помощ. Обади се на Нанет.

— О, да! — иронично се засмя Джером. — Никой няма да усети, че съм я извикал от Портланд. Имаш ли представа, че ще е като вдигане на червен флаг? Всички ще забележат, ще започнат да задават въпроси…

— И какво от това? Голяма работа!

— Лесно ти е да го кажеш. Пък и какво ли знаеш за…

— Моля те. Знам достатъчно, за да съм наясно, че ставаш направо параноичен относно…