Титан

На служителите от старата администрация, конто работеха в канцеларията на кмета, бе възложено да отбелязват като свидетели точното време, когато идват и си отиват мисис Брандън и мистър Слъс. Една бележка, която кметът написа на Клодия, беше пазена като скъпоценно и предостатъчно доказателство за това, че са отсядали в хотели и са ходели в ресторанти, доказателство, способно да унищожи мистър Слъс пред съда. Цялата история продължи около четири месеца, след което мисис Брандън получи неочаквано предложение да се върне във Вашингтон и тя реши да замине. Писмата, които Клодия получи след своето заминаване, също бяха част от данните, които в крайна сметка се натрупаха в канцеларията на мистър Стимсън, за да бъдат използвани срещу мистър Слъс, в случай че той се разгорещи прекалено много в борбата си против Каупъруд.

Междувременно действията, които мистър Гилган бе замислил с мистър Тирнан, Кериган и мистър Едстром, се натъкнаха на непредвидени спънки. Те откриха, че градските съветници нямаха намерение да одобряват никакви концесии — заради характера и фарисейството на своите политически покровители те държаха да имат моралното одобрение на хора като Ханд, Слъс и останалите реформатори, нещо повече: отсега нататък парите не играеха.

— Какво ще кажеш, не си поплюват ония проклети мошеници и спекуланти! — обърна се мистър Кериган към мистър Тирнан малко след един разговор с Гилган, на който Тирнан не бе могъл да присъства. — Успяха да пробутат проекта, с който да прокарат в целия град надземни трамвайни линии, само че ние ще си останем с пръст в устата. Слушай, за какви ни взимат?

След като се посъветва с Едстром, мистър Тирнан на свой ред се зае да разбере как стоят нещата и се убеди, че някой си съветник на име Клем — от германски произход, способен и много почтен, живеещ в Северната страна, е определен за водач на републиканците в градския съвет и че заедно с още десетина-двадесет други съветници е решил да се ръководи единствено от моралните принципи и да взима само честни решения. Това наистина беше зашеметяващо!

При тази новина мистър Кериган, който смяташе да „спечели“, когато потрябва гласът му, няколко десетки хиляди долара, се вторачи недоверчиво в него.

— По дяволите — изръмжа той. — Ама че нахалство! На какво прилича това!

— Разговарях вече с този приятел Клем от двадесети избирателен район — отвърна язвително мистър Тирнан. — Слушай, бива си го. Срещнах го в „Тремънт“, говореше с Хвранек. Докато му стисках ръката, изпитвах чувството, че държа мъртва риба. И какво според теб имаше нахалството да ми каже? „Вие не сте ли мистър Тирнан от втори избирателен район?“ Същият, отвърнах му. „Съвсем не изглеждате толкова страшен, колкото си представях“, вика ми. Ха-ха! Идеше ми да му кресна: „Я се разкарай, да не ти цапна една!“ Такъв бих го фраснал по мутрата в някоя тъмна уличка. — Мистър Тирнан почти изстена от мъка. — След това ми се разбърбори, че не виждал защо трябвало да се пречи на новите компании да прокарват трамвайни линии. „Повече от ясно е — каза ми, — че обществеността е против всякакви монополи.“ — Мистър Тирнан изимитира с насмешка гласа и езика на мистър Клем. — Как ли не! — завърши нравоучително той. — Гледан какво ще става, когато го изтърси на Гъмбъл, Пински и Шлумбом, ха-ха-ха!

При мисълта за тези безочливи градски съветници, свикнали да смъкват по десет кожи от гърбовете на хората, за да получават незаконни облаги, мистър Кериган се облегна на стола и прихна.

— Слушай какво ще ти кажа, Майк — рече хитро той и придърпа тесните си, почти по английска мода панталони, — трябва да дадем на тези страхливци от шайката на Гилган добър урок. Гилган го разбра не по-зле от нас. Не на мен тия християнски щуротии. Според мен Каупъруд е прав, като казва, че те са шепа мърморковци и завистници. Ако Каупъруд е готов да хвърли малко пари, за да ги държи извън играта, нека и те си платят, щом толкова искат да останат в нея. Ние не сме благотворително дружество. Трябва да обединим колкото се може повече нови съветници, за да принудим Шрайхарт и Макдоналд да се бръкнат по-дълбоко, ако настояват да получат онова, което искат. От думите на Гилган разбрах, че си има работа със силни хора. Те си платиха за изборите. Да плашат и сега, ако искат да получат изгодна концесия, нали?

— Прав си, да го вземат дяволите — откликна Тирнан. — Ще те поддържам докрай.

Малко след този разговор мистър Труман Леели Макдоналд се зае чрез съветника Клем да преброи гласовете на своите привърженици и за свое удивление откри, че не е толкова силен, колкото предполагаше. Политическата вярност е толкова капризна. Няколко съветници със странни имена — Хорбак, Фограти, Макгрейн, Сумулски — подсказаха, че са подкупени. Той побърза да занесе смущаващата новина на Ханд, Шрайхарт и Арнийл. Те вече си честитяха скорошната победа и смятаха, че ако не друго, тя ще им донесе поне концесия за надземни трамвайни линии, достатъчна да поставят Каупъруд на колене.