Титан

Сега най-сериозната трудност пред Каупъруд беше не толкова политическа, колкото финансова. Докато Адисън беше директор на „Лейк сити нешънъл“ и Каупъруд изграждаше трамвайните си предприятия, той използваше тази банка като основен източник за средства. По-късно, когато Адисън се принуди да подаде оставката си, за да оглави Чикагското кредитно дружество, Каупъруд успя да превърне дружеството в резервна банка на щата, като предложи на няколко провинциални банки да държат капиталите си в нейните каси. Но след като с усилията на Ханд и Арнийл — твърде влиятелни хора, конто контролираха големите банки в Чикаго и поддържаха тесни връзки с нюйоркските финансови магнати, войната срещу Каупъруд и неговите начинания се разгоря още повече, се появиха доста признаци, че някои местни банки с капитали в Чикагското кредитно дружество са били принудени под натиска на външни враждебни сили да си изтеглят парите и че ще бъдат последвани и от други банки. Трябваше да мине време, та Каупъруд да осъзнае мащабите на тази насочена срещу него финансова съпротива. В самото начало той се видя принуден да ходи до Ню Йорк, Филаделфия, Синсинати, Балтимор, Бостън — от време на време дори до Лондон, — за да търси налични пари. Точно при едно от тези странствания Каупъруд срещна една интересна личност — запознанство с големи последици, сложни и неочаквани, за понататъшния му живот.

Каупъруд бе срещал в различните райони на страната какви ли не богаташи — едни мрачни, други весели, — с които установяваше делови връзки, и сред тях в Луисвил, щата Кентъки, се запозна с един полковник на име Натаниъл Джилис, много заможен, поклонник на ездата, изобретател и развратник, от когото понякога взимаше заеми. Полковникът принадлежеше към видните фигури на обществото в Кентъки и тъй като хареса много Каупъруд, на драго сърце го развеждаше насам-натам по време на краткотрайните им срещи. При едно от посещенията на Каупъруд в Луисвил топ му каза:

— Франк, с ваше позволение ще ви представя довечера една от най-интересните жени, които познавам. Не е особено добродетелна, но е забавна. Има бурно минало. Беше женена за двама от най-добрите ми приятели, вече покойници, и бе любовница на друг мой приятел. Харесва ми, защото познавах родителите й и беше умно момиче, пък и сега е чудесна жена, макар и да не следва съвсем каноните. Тук, в Луисвил, държи къща, където се среща с неколцина свои стари приятели. Нали тази вечер нямате никакви ангажименти? Искате ли да прескочим дотам?

Каупъруд се съгласи, понеже приемаше на драго сърце всяка покана и като овчарско куче умееше да угажда на хората, които можеха да му бъдат полезни.

— Звучи твърде примамливо. Разбира се, че ще дойда. Разкажете ми още нещо за нея. Красива ли е?

— Доста. Но по-интересното е, че познава няколко жени, които наистина са красиви. — Полковникът, който беше с малка сива брадичка и тъмни очи, намигна весело.

Каупъруд се изправи.

— Да вървим! — каза той.

Вечерта беше дъждовна. За да свърши работата с полковника, по която беше дошъл, трябваше да остане още един ден. Беше почти приключил с деловите въпроси. По пътя полковникът му разказа още подробности за живота на Нани Хедън, както свойски я наричаше, и обясни, че макар това да е моминското й име, тя впоследствие е станала първо мисис Джон Алекзандър Флеминг, после, след като се е развела, мисис Айра Джордж Картър, а сега, уви, в труднодостъпното общество на бонвиваните, към което принадлежал и той, била известна просто като Хати Стар, съдържателка на повече или по-малко потаен дом с лоша слава. Каупъруд прояви повече интерес към всичко това едва след като я видя, и то само заради двете й деца, за които му разправи полковникът, едното — момиче от първия й брак, което се казвало Беренис Флеминг и учело в нюйоркски пансион, а другото — момче, Ролф Картър, което било във военно училище в западните щати.

— Дъщеря й — отбеляза полковникът, — доколкото разбирам, е потомка на стар род. Виждал съм я само два-три пъти, когато няколко години ходих в източните щати, във вилата на майка й, но още тогава бях поразен от чара й, учудващо голям за десетгодишно момиче. Тя наистина е родена аристократка. Просто се чудя как майка й ще я опази непорочна при живота, който води. Не ми е ясно и как успява да я държи в това училище. Там всеки момент може да се разрази скандал. Убеден съм, че момичето няма и представа с какво се занимава майка й. Тя не й разрешава да идва тук.

„Беренис Флеминг — помисли си Каупъруд. — Какво приятно име и каква странна съдба.“

— На колко години е дъщерята? — попита той.

— О, сигурно на около петнадесет, не повече.