Титан

Щом получи новината от Макдоналд, Ханд незабавно повика Гилган. Когато го попита, кога може да се очаква концесията на Общочикагската компания, внесена от мистър Клем, да бъде одобрена, Гилган отговори, че за негово голямо съжаление трябвало да признае, че предложението се натъква на сериозна съпротива.

— Какво означава това? — попита доста ядосан Ханд. — Нали се разбрахме по този въпрос? Получихте си парите, които поискахте, нали? Казахте, че можете да осигурите двадесет и шестима градски съветници, които да гласуват така, както се споразумяхме. Надявам се, че не се отказвате от сделката?

— Сделката! Сделката! — възкликна Гилган, раздразнен от нападката. — Съгласих се да осигуря избирането на двадесет и шестима републикански съветници и удържах на думата си. Те обаче не ми принадлежат телом и духом. Най-малкото не съм ги определял аз. Споразумях се с хората от различните избирателни райони за кандидатите, които имаха най-големи изгледи да спечелят и конто избирателите предпочитаха. Не нося отговорност за нечестните сделки, които се сключват зад гърба ми. Какво съм виновен, че някои са непоследователни, щом им е изгодно.

Лицето на мистър Гилган приличаше на обидена въпросителна.

— Но именно вие подбрахте тези хора — настояваше мистър Ханд. — Всеки от тях бе одобрен лично от вас. Вие се споразумяхте с тях. Да не искате да кажете, че се отказват от тържественото си обещание да се борят със зъби и нокти срещу Каупъруд. Те безусловно са наясно защо са спечелили на изборите. Вестниците бяха единодушни, че Каупъруд не бива да получава никакви облаги.

— Всичко това е вярно — отвърна мистър Гилган, — но аз не мога да бъда отговорен за почтеността на всеки от тях. Вярно е, че ги подбрах. Вярно е! Но ги подбрах с помощта на останалите републиканци, както и на някои демократи. Трябваше да направя всичко възможно, за да подбера хората, които да спечелят. Доколкото разбирам, повечето -.и тях са съгласни да не правят нищо, което да е от полза за Каупъруд. Но концесиите за други компании са различно нещо.

Мистър Ханд смръщи високото си чело и огледа подозрително със сините си очи мистър Гилган.

— Кои са все пак тези хора? — попита той. — Бих искал да имам списък с имената им.

Сигурен в своята проницателност, мистър Гилган изброи веднага имената на предполагаемите непокорни. Нека нататък се оправят сами. Мистър Ханд си записа имената, решен да им окаже натиск. Реши също така да държи под око и мистър Гилган. Ако планът им се натъкнеше на спънки, пак щеше да се наложи да уведоми вестниците и да им нареди да вдигнат шум. Съветниците, неоправдали голямото доверие, което им бе оказано, трябваше да бъдат изгонени от съвета, да бъдат изправени пред избирателите и разобличени пред хората, които ги подкрепяха. Вестниците трябваше да опозорят имената им. Обичайните намеци за коварството и мошеничествата на Каупъруд трябваше да бъдат удвоени.

В това време Стимсън, Ейвъри, Маккибън, Ван Сикъл и някои други от лагера на Каупъруд обработваха един по един необвързаните съветници, онези, които нито по възгледи, нито по убеждения споделяха идеите на реформаторите, и ги убеждаваха, че ако през следващите две години не подкрепят мерките против Каупъруд, ще бъдат възнаградени било с две хиляди долара годишно, било с нещо друго: може да се появи някоя неприятна полица или ипотека например, като наред с това могат да са сигурни, че обществеността няма да научи никога нищо. Невинаги предложенията биваха правени от тези хора. Техни приятели, съседи или учтиви непознати почнаха да разнасят тайнствени послания. Така бяха подкупени единадесет съветници освен десетимата демократи, на които благодарение на Маккенти и неговото влияние можеше да се разчита. Макар Шрайхарт, Ханд и Арнийл да не подозираха нищо, техните планове бяха подкопани и колкото и усилия да хвърляха, така желаната концесия им се изплъзна. Сега-засега трябваше да се задоволят с концесия само на една надземна линия в Южната страна на територията на Шрайхарт, както и с разрешението, дадено от Общочикагската компания, за строежа на второстепенна линия, която малко по-късно Каупъруд лесно можеше да изземе, стига да запазеше своето могъщество.

Глава XL ПЪТУВАНЕ ДО ЛУИСВИЛ