Титан

Нани Хедън, или мисис Джон Алекзандър Флеминг, или мисис Айра Джордж Картър, или Хати Стар, била потомка на старите родове Хедън и Колтър от Вирджиния и Кентъки, свързани малко или повече с половината аристокрация на четири-пет от съседните щати. Сега, макар и все още жена с блестящи връзки, тя държеше дом за срещи в това второстепенно градче с население около двеста хиляди души. Как е станало така? Как изобщо е могло да се случи? Навремето Нани се славела като красавица. Родена в богатство, се омъжила за богаташ. Първият й мъж, Джон Алекзандър Флеминг, бил наследил богатството, изтънчения вкус, привилегиите и пороците на няколко поколения флеминговци — робовладелци и тютюнопроизводители, и бил очарователен човек от висшето общество на Кентъки и Вирджиния. Завършил право, за да направи дипломатическа кариера, но безделник по природа, не успял да го постигне. Вместо с дипломация си запълвал времето с отглеждането на коне, конни надбягвания, флиртове, танци, лов. Когато се оженили, висшето общество в Кентъки и Вирджиния сметнало този брак за особено сполучлив. И двете семейства били богати. След сватбата те се впуснали още повече във вихъра на светските удоволствия, предхождали техния брак. В тези среди се допускали и доста сериозните флиртове, стига да са малко поне прикрити. Затова по време на една прекрасна есенна разходка до планините в Северна Каролина съвсем естествено се появил веселият млад Тъкър Танър, когото красивата Нани Флеминг — както се наричала тогава тя — временно дарила със своята любов. Доброжелателни приятели побързали да съобщят онова, което Флеминг не виждал, и той, макар и да си бил разхайтен, незабавно, още същата вечер се срещнал с младия мистър Танър на една планинска пътека и му казал: „Изчезвайте още тази нощ оттук или утре сутринта лъчите на зората ще преминат през надупченото ви тяло!“ Тъкър Танър знаел, че колкото и безсмислени а смешни да са представите на южняците за достойнството, всичко можело да завърши с куршум и затова заминал. Смутена, но не и разкаяла се, мисис Флеминг се почувствувала ужасно оскърбена. Последвал шумен скандал. Двамата с мъжа й почнали да се карат, пропили се и накрая се развели. Мистър Тъкър Танър не се появил, за да предяви правата си към своята потъпкана любов, но споменатият вече Айра Джордж Картър, безделник без пукната пара в джоба си, но от същото поколение и социална среда, предложил услугите си и те били приети. От първия брак се родило дете, момиченце. От втория друго — момченце. Преди още децата да са пораснали и мисис Картър да е усетила техните нужди или да е осъзнала майчината си любов, Айра Джордж Картър пропилял в доста безсмислени начинания състоянието, завещано й от баща й майор Уикам Хедън. Накрая, след като съпругът й се пропил, отдал се на разврат и умрял, мисис Картър се озовала на ръба на бедността. Тя не била практична и лесно се поддавала на страстите и съблазните. И все пак безцелният, безсмислен провал на Айра Джордж Картър, тъжната съдба, надвиснала над децата, и все по-острото чувство за привързаност и отговорност към тях й подействали отрезвяващо. Жаждата й за любов и живот не изчезнала напълно, но възможността да я утолява все повече намалявала. Тридесет и осем годишна, мисис Картър все още била доста хубава и не се задоволявала с трохите, подхвърляни на недостойните. Сърцето й се свивало при мисълта, че може да изпадне в унизителното положение на светските парии, изгубили мястото си в обществото и одумвани толкова охотно от щастливците. Пренебрегвана от собствената си среда, отбягвана от почтените люде, изгубила състоянието си, тя въпреки всичко решила, че няма да позволи да стане шивачка, нито пък да преживява от подаянията на някогашните си приятели. Постепенно, някак от само себе си мисис Картър се отдала на неосветени от брака връзки кога заради приятелството си, кога от мимолетна страст, после известно време заемала странно междинно положение и била нещо средно между дама от висшето общество и полупроститутка, докато накрая открила, макар и тайно, в Луисвил дом с лоша слава. Подсказали й го мъже, които знаели как стават тези работи и мислели повече за собствените си удоволствия, отколкото за нейното благополучие. Трима-четирима приятели като полковник Джилис искали да разполагат с помещения, където да прекарват на спокойствие времето си, да играят комар и да водят приятелките си. Мисис Флеминг сега била известна като Хати Стар и под това име я знаела дори полицията. Всъщност само се говореше, че тя е жена, в чийто дом понякога се организирали подозрителни веселби.