Титан

Тя вдигна очи и се приведе в съблазнителна поза. Имаше вид на жена, вършила куп други неща освен задълженията си в Министерството на финансите. Клодия долови, че на мистър Слъс не му убягва и най-малката подробност. Той забеляза новите й велурени обувки с токи, черните й лъскави кожени ръкавици с бели шевове, с копчета от черен гранат, кораловата огърлица, която тя си бе сложила специално за случая, както и жълтата и червена кадифена роза. Да, Клодия явно беше хубава вдовичка, която макар и понесла наскоро такава тежка загуба, му даваше надежда.

— Чакайте да помисля — измърмори мистър Слъс, — къде живеете? Я да си запиша адреса ви. Мистър Бари ми е изпратил много любезно писмо. Ще ми дадете ли няколко дни да си помисля какво бих могъл да направя? Днес е вторник. Елате отново в петък. Ще се опитам да уредя нещо.

Слъс я изпрати до вратата и забеляза, че тя има лека и енергична походка. На раздяла Клодия се обърна и го погледна с такъв нежен поглед, че той начаса реши да й намери някаква работа. Не беше имал по-очарователна просителка.

След това краят на Чафи Тейър Слъс дойде бързо. Мисис Брандън го посети отново, както бе посъветвана. Този път тоалетът й беше освежен от червена фуста с очарователни волани, които се подаваха под лъскавата червена сукнена пола.

— Я виж какви идват тук! — каза някакъв портиер, останал от предишния режим, на друг ветеран. — Новата администрация си показва вкуса, а? Не си поплюва!

Той си придърпа палтото и си оправи яката, за да изглежда по-спретнат, и погледна весело своя приятел, съсухрен като него старец, също прехвърлил шестдесетте.

Другият го плесна по корема.

— Не бързай толкова, Бил. По-кротко. Още не сме се развихрили. Чакай да мине половин година и тогава ела да гледаш.

Мистър Слъс се зарадва, когато видя мисис Брандън. Той вече бе говорил с Джон Бастиенели, новия данъчен инспектор, чиято канцелария беше на същия стаж в другия край на коридора, и Бастиенели, който знаеше, че и той може да опре по-късно до услугите на кмета, на драго сърце се съгласи да се погрижи за дамата.

— Много се радвам, че мога да ви дам това писмо за мистър Бастиенели — каза мистър Слъс и позвъни на стенографката — не само заради моя стар приятел мистър Бари, но и заради самата вас. Познавате ли се добре с мистър Бари? — полюбопитства той.

— Съвсем бегло — призна миене Брандън, почувствувала, че мистър Слъс ще се зарадва, ако разбере, че не е много близка с онези, които я препоръчват. — При него ме изпрати мистър Еймърман. — Тя каза името на несъществуващ човек.

Мистър Слъс въздъхна с облекчение. Когато й подаваше писмото, Клодия отново го погледна благородно, убедително и нежно. От този поглед на него му се завъртя свят, кръвта му се разлудува така, че не остана и следа от добрите му намерения спрямо непознатата жена и от решението да е по-предпазлив.

— Казахте, че живеете в Северната страна? — попита той и се усмихна леко и доста глуповато.

— Да, наех чудесен малък апартамент с изглед към парк „Линкълн“. Не знаех дали ще мога да плащам наема, но сега, след като получих това назначение… Толкова сте мил с мен, мистър Слъс — завърши тя със същия безпомощен израз. — Надявам се, че няма да ме забравите. Де да можех да ви услужа и аз с нещо!

Мистър Слъс не можеше да си намери място при мисълта, че това очарователно създание, доближило се за миг толкова много до него, си отива и може да не се появи повече. Докато вървяха към вратата, той едва намери смелост да й каже:

— Някой ден трябва да намина към вас и да видя как сте се настанили. И аз живея в тази посока.

— О, заповядайте! — възкликна Клодия радушно. — Ще бъде много любезно от ваша страна. Сам-самичка съм на този свят. Може би играете карти. Приготовлявам великолепен пунш. На драго сърце ще ви покажа колко уютно съм се настанила.

При тези думи мистър Слъс се остави изцяло във властта на голямата си слабост и капитулира.

— Ще дойда — каза той, — непременно ще дойда. И може би много по-скоро, отколкото очаквате. Дръжте ме в течение как вървят работите ви.

Слъс я хвана за ръката. Тя взе нежно неговата.

— Държа на вашето обещание — промълви Клодия с дълбок галещ глас.

След няколко дни Слъс я срещна по обед в коридора пред кабинета си, където тя направо си го чакаше, за да поднови поканата. После кметът отиде у нея.