Титан

Всъщност всичко, което казваше мистър Гилган, отговаряше на истината. На един от съветниците — Клем, маша в ръцете на младия Макдоналд, който започваше да се учи да играе на политика, бе възложена ролята на фелдмаршал, а Макдоналд — не Гилган, Тирнан, Кериган или Едстром — трябваше да събере непокорните съветници и да им обясни как да изпълняват дълга си. Четворката на Гилган още не бе пуснала на пълен ход своята машина, макар и да правеше всичко възможно.

— Е, да, помогнах на всеки от тези хора да бъдат избрани, но това съвсем не означава, че ги водя за носа — каза в заключение Гилган. — Поне засега.

Каупъруд се усмихна при думата „засега“.

— И все пак, мистър Гилган — продължи спокойно той, — в момента вие всъщност оглавявате моите противници и аз трябва да се съобразявам с вас. Сега вие държите почти изцяло в ръцете си републиканците и можете да направите всичко, което пожелаете. Сигурен съм, че стига да поискате, можете да убедите съветниците да протакат много повече от обикновено обсъждането на концесиите. Не съм в течение дали сте наясно, мистър Гилган, макар и да допускам, че знаете, но цялата тази борба против мен е кампания, целяща да се махна от Чикаго. Вие сте разумен човек, имате голям опит като предприемач и искам да ви попитам дали го смятате за почтено. Дойдох преди шестнадесет-седемнадесет години и се заех с газовите предприятия, тогава всеки имаше възможност да прокара газ до предградията на Северната, Южната и Западната страна. Въпреки това, още щом се възползвах от тази възможност, старите компании се нахвърлиха върху мен, макар че по онова време не навлизах в тяхна територия.

— Спомням си много добре — каза Гилган. — Бях от хората, които ви помогнаха да получите концесия за Хайд Парк. Ако не бях аз, никога нямаше да я получите. А онзи приятел Маккибън — добави Гилган с усмивка — е голям шмекер. Вода ненапита. Сигурно е още при вас?

— Да, тук някъде е — потвърди високомерно Каупъруд. — Но да се върнем на въпроса, повечето хора — Блакман, Джулс, Бейкър, Шрайхарт, подкрепящи концесията на Общочикагската компания и надземната трамвайна линия, са от старите газови компании и ми се сърдят, защото навлязох в тяхната територия, сега са още по-сърдити, тъй като в края на краищата бяха принудени да изкупят всичките ми акции. Сърдят се, защото преустроих остарелите трамвайни компании в Чикаго и ги изправих на крака. Мерил е сърдит, защото не прокарах трамвайното колело при магазина му, а останалите — просто защото успях да построя това колело. Всички са бесни, защото успях да се вмъкна между тях и да направя онова, което те отдавна трябваше да са направили. Дойдох тук, това накратко е цялата история. Бях принуден да привлека на своя страна градския съвет, за да постигна все пак нещо, и понеже успях, те се нахвърлиха върху мен и по политическа линия. Добре съзнавам, мистър Гилган — каза накрая Каупъруд, — кой ви подкрепяше в тази борба. През цялото време знаех откъде идват парите. Вие спечелихте, спечелихте чудесно и не ви завиждам ни най-малко за победата, но сега искам да узная дали ще им помогнете да продължат тази борба срещу мен? Ще ми дадете ли възможност да се отбранявам? След две години пак ще има избори. Политиката не е пухено легло, на което ще лежите вечно, щом веднъж сте се пъхнали в него. Приятелчетата, с които сте се сдушили, са каймакът на тукашното общество. Те не изпитват добри чувства към вас и към такива като вас. Сега ви правят мили очи, но само докато измъкнат нещо от вас и ме унищожат. А колко още ще ви търпят след това — колко?

— Може би не особено дълго — отвърна Гилган просто и замислено, — но такъв е светът и ние трябва да се съобразяваме с него.

— Точно така — съгласи се спокойно Каупъруд, — но Чикаго си е Чикаго и аз ще стоя тук толкова, колкото и те, нито ще ме изгонят, нито ще ме уязвят кой знае колко по този начин — като строят надземни линии, за да ми отнемат част от печалбата, и като дават концесии на конкуриращи ме компании. Ще остана тук, а политическото положение няма вечно да е такова, както сега. Вие сте амбициозен, виждам. Не се занимавате с политика само за да минава времето. Кажете ми към какво точно се стремите и дали мога да ви го осигуря бързо, по-бързо от онези приятели? Какво мога да направя за вас, за да се уверите, че и с мен си струва да си имате работа. Играя честно в Чикаго. Изграждам отличен трамваен транспорт. Не искам час по час да си имам главоболия с конкурентни компании. Какво да сторя, за да изгладя всичко? Няма ли начин да се споразумеем с вас и да не се опълчваме на всяка крачка един срещу друг? Може би ще предложите някакъв план, от който да се ръководим и който да улесни нещата?