Титан

Докато Маккенти обмисляше как за две години да си възвърне положението, а Каупъруд смяташе, че най-добрата политика е примирието, Шрайхарт, Ханд и Арнийл, съюзени с младия Макдоналд, се чудеха как да се възползват от временната си победа, за да вържат ръцете на Каупъруд и веднъж завинаги да му отнемат възможността да си възвърне мощта. Последва дълга и заплетена борба, в резултат на която (преди Каупъруд да е намерил общ език с новите градски съветници) съветът разгледа повторно и одобри отдавна оспорваната концесия на Общочикагската електрическа трамвайна компания, говореше се, че ще даде права и привилегии на разни малки компании за предградията, и последното и най-лошото, за което Каупъруд не се беше досетил, тъй като го смяташе за невъзможно, съветниците обсъждаха дали да разрешат на една компания от Южната част да построи надземна трамвайна линия. Това беше най-жестокият удар, който Каупъруд бе получавал някога, тъй като положението в трамвайното движение на Чикаго, което въпреки всички дотогавашни трудности беше сравнително просто, сега се усложняваше значително.

За да изясним въпроса, ще кажем, че преди осемнадесет-двадесет години в Ню Йорк бяха изобретени и построени няколко надземни трамвайни линии, които да облекчат претовареното движение в долната част на дългия тесен остров, и линиите имаха особен успех. Каупъруд от самото начало се заинтересува от тях, както и от всичко, свързано с трамвайния транспорт. При многократните си посещения в Ню Йорк ги бе проучил внимателно. Знаеше всичко за тях — кой ги финансира, какви са разходите, печалбите и така нататък. Лично той смяташе, че те решават идеално въпроса за транспорта в такъв пренаселен остров като Ню Йорк. Тук, в Чикаго, където населението все още беше сравнително малобройно и достигаше около един милион, но бе пръснато върху голяма територия, надземните трамвайни линии нямаше според него да са доходни и дори той да ги построеше, щеше само да поеме пътниците от обикновените трамваи, да удвои разходите и да намали наполовина печалбата си. От време на време си мислеше дали надземните линии не могат да бъдат построени от други хора — ако те си осигурят, разбира се, концесия, което преди последните избори изглеждаше малко вероятно и затова сподели веднъж с Адисън:

— Нека си хвърлят сега парите, а един ден, когато населението се увеличи достатъчно и линиите почнат да носят печалба, тези хора ще са принудени да банкрутират. Просто ще вкарат плячката в капана и аз ще купя линиите на безценица.

Адисън се съгласи. Но след този разговор обстоятелствата се промениха и строежът на надземните трамвайни линии стана недотам проблематичен.

На първо място интересът на хората към надземните трамвайни линии ставаше все по-голям. Тая новост бе събитие в живота на Ню Йорк, а всеки среден жител на Чикаго завиждаше на това огромно космополитно средище на Щатите. Тези настроения, колкото и наивни и смехотворни, все пак стигаха, та всяка надземна трамвайна линия в Чикаго да е популярна. Второ, стана така, че малко преди изборите именно заради нарасналия местен патриотизъм и възраждането на Запада Чикаго беше накрая предпочетен за домакин на голямото международно изложение — най-голямото досега в Америка. Хора като Ханд, Шрайхарт, Мерил и Арнийл, а да не говорим за притежателите и редакторите на вестниците, подкрепяха ентусиазирано тази идея, нещо, в което Каупъруд беше единодушен с тях. Но веднага след като Чикаго получи домакинството, враговете на Каупъруд се постараха да използват положението срещу него.

Най-напред с помощта на новия, враждебен на Каупъруд градски съвет бе решено изложението да е в Южната страна, при последната спирка на трамвайната линия на Шрайхарт, и така целият град бе принуден да „работи“ за тази компания. Същевременно на групата на Шрайхарт внезапно й хрумна, че ще направи голям удар, ако точно сега въведе в града нюйоркските надземни трамвайни линии, и то не толкова, за да получи незабавно печалби, а за да накара омразния магнат да проумее, че има опитен конкурент, който е в състояние да завладее монополизирания от него район, да намали доходите му и да го принуди да разпродаде на безценица акциите си и да се махне от града. Посветените на тая идея разговори между мистър Шрайхарт и мистър Ханд и между мистър Ханд и мистър Арнийл бяха приятни и интересни. Първоначалният им план беше да построят надземна трамвайна линия в Южната страна — южно от мястото, предвидено за изложението, и след като линията си спечели популярност и те си осигурят концесии за Западната, Южната и Северната страна, да прокарат в удобно за тях време останалите линии и така да прогонят с усмивка Каупъруд.