Титан

— Опомнете се, какво правите — възпротиви се тя, все още необезпокоена от изхода на този сблъсък, решила, че той се мъчи да я накара да бъде по-мила с него и че няма предвид нищо повече, — тук, в собствената ми стая! Ще съм се лъгала във вас, ако не ме пуснете веднага. Мистър Линд! Мистър Линд! — Наведен над нея, той я целуваше. — О, не го правете! Недейте! Аз… аз казах, че може би ще дойда, но нямах намерение да го правя. А вие се осмелявате да идвате, да се възползвате от случая и да се нахвърляте така върху мен! Ужасен сте. Дори и да сте ми били малко интересен, сега вече всичко е свършено, уверявам ви. Ако не ме пуснете веднага, давам ви честната си дума, че повече няма да ви погледна. Няма! Наистина. Няма! Най-сериозно ви го казвам. Моля ви, пуснете ме! Ще викам, предупреждавам ви! От днес нататък няма дори да ви погледна! О…

Тя се бранеше решително, но безполезно.

След около седмица, когато се прибра една вечер, Каупъруд завари Ейлийн да си тананика весело, макар и всъщност да беше замислена и тъжна. Тъкмо привършваше вечерния си тоалет и изглеждаше млада и бодра, изпълнена с живот както преди години.

— Е — попита весело той, — как мина денят?

Както обикновено в подобни случаи, Ейлийн имаше чувството, че макар и прегрешила, си има оправдания и че може би тъкмо така ще си върне някога Каупъруд, затова се държеше по-мило с него.

— О, много добре — каза му. — Следобед се отбих за малко у Хьоксемас. Заминават през ноември за Мексико. Мисис Хьоксемас има прекрасна нова карета — но, клетата, нали си е грозничка, само я разваля, като се качи в нея. Ета се готви за колежа „Брин Мор“. Разстроена е, че трябва да остави кучето и котката. После отидох у Лейн Крос, след това при Мерил — имаше предвид големия универсален магазин, — а оттам се прибрах. На Уобаш авеню срещнах Тейлър Лорд и Полк Линд.

— Полк Линд ли? — заинтересува се Каупъруд. — Интересен ли е?

— Да, интересен е — отговори Ейлийн. — Не съм срещала човек с по-изтънчени обноски. Очарователен е. Същински хлапак и въпреки това създава впечатление, че има огромен житейски опит.

— И аз чувам същото — отбеляза Каупъруд. — Не е ли онзи, който се бе забъркал преди няколко години в историята с Кармен Ториба?

Каупъруд намекваше за една испанска танцьорка на турне в Америка, в която Линд явно бе безумно влюбен.

— Същият — отвърна злобно Ейлийн, — но теб какво те интересува. Въпреки всичко е очарователен. На мен ми харесва.

— Не съм казвал, че ме интересува. Просто споменах една случка.

— А, и аз знам за случката — възкликна подигравателно Ейлийн. — Знам те що за стока си.

— Какво искаш да кажеш? — попита той и се вгледа в лицето й.

— Знам какво представляваш — отвърна тя мило, но и предизвикателно. — Мислиш, че ще стоя тук и ще се радвам на живота, докато ти тичаш подир разпи фусти, че ще играя ролята на мила и любеща съпруга? А, няма да го бъде. Знам защо говориш за Линд. Да не би случайно да се влюбя в него. Това си е моя работа. Вече те предупредих, че ще го направя. Можеш да постъпваш както намериш за добре. Не даваш пет пари за мен, защо тогава се тревожиш, че други мъже могат да проявят интерес към мен?

Всъщност Каупъруд не подозираше, че Ейлийн може би има нещо с Линд или с който и да е друг мъж, но въпреки това чувствуваше смътно, че има някой. Долови го и Ейлийн, тъкмо това я накара да направи привидно неоснователната си забележка. При тези обстоятелства Каупъруд се опита да е колкото се може по-любезен, тъй като разбра ясно намека.

— Какво говориш, Ейлийн! — обърна се той нежно. — Защо ми го казваш? Знаеш, че те обичам. Не мога да попреча на нищо, което искаш да направиш, сигурен съм, че го знаеш. Искам единствено да си доволна. Знаеш, че те обичам.

— Да, знам как обичаш — каза Ейлийн с променено настроение. — Моля те, не започвай отново с тази стара история. До гуша ми дойде. Знам какъв донжуан си. Знам за мисис Ханд. Дори вестниците го пишат открито. През последните осем дни си си бил в къщи една-единствена вечер, колкото да те зърна за миг. Млъкни. Не се опитвай да ми се умилкваш. Винаги съм знаела всичко. Недей да смяташ, че не знам за последния ти флирт. Само не ми хленчи и не ми прави сцени, ако започна да излизам с други мъже и се влюбя в някого, което положително ще направя. И ако го направя, ще е само по твоя вина и ти добре го знаеш. Не почвай отново, не ме упреквай. Все тая. Нямам намерение да седя тук и да ставам за смях. Казвала съм ти го неведнъж. Ти не вярваш, но е така. Казах ти, че все някой ден ще си намеря някого. Всъщност вече съм го намерила.