Титан

— Бре, бре! — каза с насмешка мистър Кериган на мистър Тирнан. — Няма да трае вечно. Много почнаха да си вирят носовете. Всичко става на тоя свят. Малко време остана, нали?

— Прав си — отговори разпалено Тирнан. — Всичко става. Това са двата най-големи района в града и всички го знаят. Как ли ще се чувстват, ако в последния момент им духнем под опашката?

Той почеса големия си зачервен нос и погледна мистър Кериган с присвити очи.

— Страшно прав си — възкликна весело дребничкият политик.

Отидоха поотделно на вечерята, за да не се разбере, че преди това са разговаряли, и щом влязоха, се поздравиха, сякаш няколко дни не се бяха виждали.

— Как върви работата, Майк?

— Добре, Пат. А при тебе?

— Горе-долу.

— Всичко ли е наред в твоя район за изборите през ноември?

Мистър Тирнан смръщи мазното си чело.

— Още не мога да кажа.

Говореха това заради мистър Маккенти, който не подозираше, че в партията са го предали.

На тази среща не се случи нищо особено с изключение на това, че те обсъждаха в общи линии различните изборни райони, относителното мнозинство ма подадените гласове, какво ще направи Зайглър в дванадесети район, дали Пински ще успее в шести, а Шлумбам в двадесети и така нататък. Новите републикански кандидати в старите, сигурни за демократите райони пораждаха съмнения.

— А какво е положението в първи избирателен район, Кериган? — поинтересува се Унгерих, слаб, разсъдлив и много проницателен човек от германски произход. Беше от онези, към които Маккенти бе по-, благоразположен, отколкото към Кериган и Тирнан.

— О, в първи район всичко е наред — отвърна лукаво Кериган. — Макар че, разбира се, предварително ниши не може да се каже. Възможно е Скъли да напрани нещо, но ми се струва, че няма да е кой знае какво. Ако пак имаме закрилата на полицията…

Унгерих остана доволен. Той водеше борба в своя, избирателен район, където един негов съперник — Глоувър, пилееше цели планини от пари. За да спечели, той се нуждаеше от много повече пари, отколкото обикновено. Същото беше и при Дуваницки.

Маккенти най-сетне се раздели със своите помощници, а с Кериган и Тирнан — много по-сърдечно от всеки друг път. Той не им се доверяваше напълно и не възприемаше съвсем методите им, ужасно груби, но все пак полезни.

— С радост разбрах — каза на сбогуване, че работите ви, Пат и Майк, са наред — и кимна на всеки. — Ще има нужда всеки да даде максималното. Разчитам, че ще направите и невъзможното и ще надминете всички. Няма да го забравим, когато след това разпределяме наградите.

— Винаги можете да разчитате, че ще направя всичко, което е по силите ми — каза любезно мистър Кериган. — Годината е тежка, но ние още не сме се предали.

— И на мен, шефе! На мен също разчитайте — забеляза с дрезгав глас мистър Тирнан. — И аз ще направя всичко, което мога.

— Благодаря, Майк, благодаря! — отвърна ободрително Маккенти и го потупа приятелски по рамото. — На вас също, Кериган. Вашите райони са най-важни и ние го разбираме. Винаги съм съжалявал, че нашите ръководители не се съгласяват да получите нещо повече от места на съветници, но следващия път, ако все още имам някакво влияние, без съмнение ще го уредим. — Той влезе и затвори вратата след себе си.

Студеният октомврийски вятър гонеше по паважа сухи листа и стебла от бурени. Тирнан и Кериган излязоха заедно, но докато не се отдалечиха на двеста метра по авенюто по посока на Ван Бърен стрийт, вървяха мълчаливо.

— Празни приказки, а? — поде мистър Тирнан и погледна мистър Кериган в светлината на газовия уличен фенер, край който минаваха.

— Дума да няма! Изпаднали в трудно положение, те винаги дават обещания. Беше страшно любезен, нали?

— И то след като цели десет години вършим най-мръсната работа! Било крайно време. А не се сети за това миналия юни, когато беше партийният конгрес?

— Стига, Майк! — усмихна се мрачно мистър Кериган. — Виж какъв нехранимайко си бил. Искаш бързо-бързо да си получиш пастичката. Почакай още две, четири или шест години като Педи Кериган и останалите.

— Не, няма да чакам — изръмжа мистър Тирнан. — На шести ще видим.

— И аз няма да чакам — каза мистър Кериган. — Слушай, нали двамата с теб знаем един номер, с който можем да преобърнем всичко с главата надолу.

— Вярно, тъй си е — съгласи се Тирнан.

След това двамата се разотидоха спокойни по домовете си.

Глава XXXVII ОТМЪЩЕНИЕТО НА ЕЙЛИЙН