Титан

Предизборната кампания беше в разгара си. Лятото и есента (септември и октомври) минаха под звуците на маршируващите клубни оркестри на демократите и републиканците, под мощните викове на политиците, които държаха речи из парковете, по ъглите на улиците, в набързо сковани салони, зали и шатри — навсякъде, където можеха да съберат шепа слушатели и да ги накарат по някакъв начин да пазят тишина. Вестниците сипеха гръм и мълнии, както подобава на тези наемни глашатаи и пазители на „правото“ и „справедливостта“. Каупъруд и Маккенти бяха изобличавани, кажи-речи, на всеки ъгъл в Чикаго. Нагоре-надолу сновяха фургони и каруци с надписи: „Сложете край на сделките между трамвайните компании и градския съвет“, „Искате ли да бъдат откраднати още улици?“, „Искате ли Каупъруд да завладее Чикаго?“. Каупъруд виждаше всичко това, когато отиваше сутрин в града или се прибираше вечер. Виждаше огромните плакати, слушаше ораторите, които го разобличаваха, и се усмихваше. Сега вече знаеше кой организира тази мощна съпротива срещу него. Зад нея стоеше Ханд, знаеше го, тъй като Маккенти и Адисън бързо разкриха всичко, а с Ханд бяха Шрайхарт, Арнийл, Мерил, кредитното дружество „Дъглас“, различните издатели, младият Труман Леели Макдоналд, бандата от старите газови компании, Общочикагската компания — всички. Подозираше дори, че някои съветници са подкупени, за да го изоставят, макар и всички да се правеха на предани. Маккенти, Адисън, Видера и Каупъруд разработиха много внимателно и бързо подробен план за отбрана. Каупъруд съзнаваше напълно, че ако изгуби в тези избори — първите толкова оспорвани избори, — вероятно ще има низ от сериозни последици, но той не се тревожеше особено, тъй като винаги можеше да се бори в съдилищата с рушвети, с хора, които ще назначава и издига в съвета, при кмета и градския прокурор. Един от любимите му изрази беше: „Има много начини да убиеш котка“, и той изразяваше много точно неговата логика и смелост. Въпреки всичко не му се искаше да губи.

Една от забавните особености на предизборната борба се състоеше в това, че ораторите на Маккенти получиха указания да отстояват реформите точно толкова гръмогласно, както републиканците, но вместо да нападат Каупъруд и Маккенти, да изтъкват, че Чикагската трамвайна компания, ръководена от Шрайхарт, е много по-алчна и се стреми да получи концесии за всички улици, все още необхванати от трамвайните линии на Каупъруд или на Шрайхарт—Ханд—Арнийл. Дебатите бяха доста разпалени. Демократите се перчеха, че тълкуват по-либерално някои досадни неделни закони, според които при републиканската реформистка администрация на честните труженици от време на време им бе трудно да изпият в неделя дори чаша бира. От своя страна републиканските оратори можеха да изтъкват, че Маккенти трупа пари от „долнопробни вертепи и пивници“ и че само ако кмет бъде един високоуважаван републиканец, това съдружие на градската администрация с порока и престъпността ще бъде унищожено.

— Ако бъда избран аз — заявяваше уважаемият Чафи Тейлър Слъс, кандидат на Републиканската партия, — нито Франк Каупъруд, нито Джон Маккенти ще имат смелостта да стъпят в градския съвет, освен ако не са с чисти ръце и честни намерения.

— Ура! — крещеше тълпата.

— Познавам го това магаре — каза Адисън, когато прочете изявлението в „Транскрипт“. — Беше чиновник в кредитното дружество „Дъглас“. Напоследък припечели малко пари от търговията с хартия. Просто е маша в ръцете на Арнийл и Шрайхарт. Няма капка смелост.

Маккенти също прочете изявлението и само каза:

— Можеш да проникнеш в градския съвет и без да ходиш там лично. — Той разчиташе да го подкрепи поне мнозинството съветници.

В тази врява обаче машинациите на Гилган, Едстром, Кериган и Тирнан останаха почти незабелязани. В града едва ли имаше по-хитри мъже от последните двама. Докато се срещаха тайно с Гилган и Едстром и разработваха най-подробно политическата им програма, те преговаряха и с Даулинг, Дуваницки, та дори с Маккенти. Маккенти виждаше, че по някакви причини, които не разбираше, изходът от предизборната борба не е много сигурен, и ги покани един ден. Щом получи писмото, мистър Тирнан прескочи до мистър Кериган, за да узнае дали и той е получил.

— Разбира се, разбира се! Получих! — отвърна весело мистър Кериган. — Ето го във външния джоб. „Драги мистър Кериган — започна да чете той, — ще ми направите ли удоволствието да дойдете утре в седем часа на вечеря у дома? Твърде вероятно е след това да наминат мистър Унгерих, мистър Дуваницки и някои други. Поканих по същото време и мистър Тирнан. Искрено Ваш: Джон Дж. Маккенти.“ Това е — добави мистър Кериган — напълно в негов стил.

Той целуна подигравателно писмото и отново го пък ма в джоба си.

— И аз получих абсолютно същото. Написано почти по същия начин — забеляза мило мистър Тирнан. — Започна да се пробужда, а? Тъй де! Пренебрегваните досега първи и втори избирателен район вече започват да изглеждат големи? Какво ще кажеш?