Титан

Напоследък Маккенти започна да признава, че скоро на тях двамата трябва да се отделя повече внимание, тъй като ставаха все по-влиятелни. Но как? Те самите, пък и техните райони се ползваха с лоша слава заради методите, с които си служеха. Същевременно градът се разрастваше изключително бързо, разрастваха се и техните сделки, количеството на фалшифицираните бюлетини и повторното гласуване и така нататък, тъй че те двамата започнаха да стават все по-неспокойни. Защо да не поставят кандидатурите си за по-високи постове, питаха се често. Тирнан щеше да е много доволен, ако бъде назначен за шериф или ковчежник на града. Смяташе се за напълно подготвен. На последната конференция на градската организация Кериган настоя пред Даулинг да бъде назначен за пълномощник по пътищата и канализацията — пост, който му се искаше много да заема поради възможностите, които предлагаше за допълнителни доходи; тази година обаче за разлика от друг път това беше невъзможно, тъй като, за да отклонят острата критика на републиканците, демократите трябваше да издигнат безупречни кандидати. Назначението на Кериган щеше да отприщи нападките на всички уважавани хора в града. Тъй че Тирнан и Кериган си припомниха услугите — предишни и бъдещи, и се почувствуваха крайно недоволни. Не бяха достатъчно умни да разберат, че извън някои дейности са опасни за партията.

След разговора си с Ханд Гилган тръгна из града с обещанието за пари и успя да създаде значително въодушевление в полза на Републиканската партия. След морализаторството на вестниците в избирателните райони и секции, където преобладаваха така наречените подобри елементи, бе твърде вероятно почти всички почтени гласоподаватели да са против Каупъруд. В по-бедните райони нямаше да е толкова лесно. Е, да, ако се хвърлеха повечко пари, не бе изключено да се намерят безочливи негодници, готови да забият нож в гърба на своите събратя, но резултатът не беше сигурен. Дочул оттук-оттам за недоволството на Кериган и Тирнан, Гилган, който макар и републиканец, се смяташе много повече за човек от тяхната черга, отколкото Маккенти и Даулинг, реши да навести тази силна двойка и да разбере какво може да направи, като ги откъсне от сегашния център на властта.

След като поразмисли както трябва, той тръгна да търси първо Кериган — Изумрудения Пат, с когото, макар да не споделяше политическите му възгледи, се познаваше лично, и отиде в пивницата му „Емпориъм“ на Диърборн стрийт. Тази пивница, толкова типична за политическия живот на Чикаго от онова време, бе изискана, прекрасно обзаведена, с кръгъл тезгях от черешово дърво с диаметър три метра и шестдесет сантиметра, блеснал като малка планина с обичайните прозрачни и цветни чаши, бутилки, етикети и огледала. Подът беше застлан е малки червени и зелени късчета мрамор, сред прозрачните облаци по боядисания в розово таван се рееха съблазнителни голи красавици, стените бяха с ламперия от оцветено във виненочервено и кафяво палисандрово дърво. Ако нямаше някаква неотложна работа, мистър Кериган можеше да бъде намерен тук — разговаряше с неколцина приятели или наблюдаваше чудесната и много оживена търговия в своето заведение! В деня, в който го посети мистър Гилган, той бе безупречен с тъмнокафявия си костюм на тънки червени райета, с обувките от щавена кожа, виненочервената вратовръзка, украсена с прословутия изумруд, и голяма сламена шапка по последната дума на модата. Около кръста вместо с жилетка бе с копринен пояс, една от ексцентричностите на деня. Направо контрастираше на мистър Гилган, който влезе доста потен, зачервен и разгорещен, с чудесен лек кремав костюм от туид и жълти обувки.

— Как сте, Кериган? — попита любезно той, тъй като помежду им не съществуваше политическа вражда. — Как е първи избирателен район, как върви търговията? Виждам, че все още не сте изгубили изумруда?

— Не съм. Няма такава опасност. О, търговията е наред. Също и районът. А вие как сте, мистър Гилган? — Кериган му протегна сърдечно ръка.

— Искам да ви кажа само една дума. Разполагате ли с малко време?

Вместо отговор Кериган го поведе към задната стаичка. До ушите му вече бяха стигнали упоритите слухове за някаква силна опозиция на Републиканската партия в наближаващите избори.

Мистър Гилган седна.

— Дошъл съм, разбира се, да ви видя във връзка с някои от предстоящите през тази есен събития — започна усмихнат той. — Смята се, че ние с вас сме от двете страни на барикадата, и това си е така, но се питам дали сега не е излишно?

Мистър Кериган, макар и привидно простоват, беше всъщност хитър и го погледна дружелюбно.

— Какво предлагате? — понита той. — Знаете, че винаги съм готов да подкрепя хубавата идея.