Титан

Мистър Кериган се усмихна. Въпреки цялото му дотогавашно недоволство от положението в Чикаго и през ум не му минаваше, че мистър Гилган ще му предложи такова нещо. Идеята беше интересна. И преди беше подлагал крак на разни хора — на някой кандидат, от когото беше желателно да се отърват. Ако наистина има опасност Демократическата партия да изгуби през есента и Гилган е честен в желанието си да разделя и владее, предложението му не беше толкова лошо. Нито Каупъруд, нито Маккенти и Даулинг не му се бяха отплащали кой знае как. Ако загубят заради него, а той пак се задържи на власт, ще се видят принудени да се съобразяват с него. Беше изключено да го изобличат. Защо да не „подложи крак“ на някой кандидат от изборната листа? Ако не друго, най-малко си заслужаваше да помисли.

— Това е чудесно — отбеляза сухо той, след като помисли, — но как да съм сигурен, че после няма да се отметнете и да забравите споразумението? — Мистър Гилган се размърда раздразнено при тези думи. — Преди четири години Дейв Мориси ме помоли да му помогна, а сетне си останах е големите му благодарности.

Кериган говореше за един човек, на когото бе помогнал да стане секретар в съвета и който не си помръдна пръста, когато заради услугата Кериган го помоли да му помогне да се сдобие с поста пълномощник по пътищата. Мориси стана виден политик.

— Лесно е да го кажете — отвърна раздразнено Гилган, — но това не се отнася до мен. Попитайте когото искате в моя район. Попитайте хората, които ме познават. Съгласен съм да напиша черно на бяло задълженията си, стига и вие да го направите. Ако не удържа на обещанието си, можете да ме изобличите. Ще ви заведа при хората, които ме подкрепят. Ще ви покажа парите. Този път преимуществото е на моя страна. Пък и какво рискувате? Не могат да ви изгонят от партията заради това, че сте провалили листата. Не могат да го докажат. Ще докараме и полиция, за да изглежда, че изборите са законни. Ще им дам пари колкото поискат, за да спечеля в този избирателен район, дори повече.

Мистър Кериган внезапно съзря, че може да направи голям удар. Можеше да „измъкне“ от демократите двадесет-двадесет и пет хиляди долара, за да свърши- тая мръсна работа. Гилган също ще му даде толкова, че и повече, положението бе критично. Ще трябват може би петнадесет-осемнадесет хиляди долара, за да бъде осигурено необходимото количество гласове за едната или за другата страна. В последния час, преди да фалшифицира бюлетините, щеше да научи как вървят изборите в останалите райони на града. Ако изгледите са благоприятни за републиканците, няма да е мъчно да затвърди победата и да се оплаче, че помощниците му са били подкупени. А ако се разбере със сигурност, че печелят демократите, ще подхлъзне Гилган и ще си сложи в джоба паричките. И в двата случая ще „прибере“ двадесет и пет-тридесет хиляди долара и пак ще си остане съветник.

— Добре — отвърна Кериган уж безразлично, макар че чувствуваше друго, — но работата е ужасно деликатна. Не съм убеден, че трябва да се заема с нея, дори и да спечелим. Вярно, хората от градския съвет никога не са проявявали голяма щедрост към мен, но този район е демократически, а аз съм демократ. Ако някога излезе наяве, че съм предал партията, с мене е свършено.

— Аз съм човек, който държи на думата си — заяви важно Гилган и стана. — Досега никога през живота си не съм лъгал и винаги съм изпълнявал обещанията си. Попитайте в осемнадесети район. Да сте чували да казват, че не държа на думата си?

— Не, не съм — отвърна меко Кериган. — Но вие ми предлагате много отговорна работа, мистър Гилган. Не бих искал още отсега да ви кажа какво мисля за нея. Този район винаги се е смятал за демократически. Не може току-така да се превърне в републикански, без да се вдигне голям шум. По-добре се срещнете първо с мистър Тирнан и чуйте какво ще ви каже. След това може би ще поискаме да поговорим пак. Но не сега… не сега.

Мистър Гилган си отиде много бодър и весел. Не се чувствуваше ни най-малко обезсърчен.

Глава XXXVI ИЗВОРИТЕ НАБЛИЖАВАТ

Тирнан му върна посещението. След това мистър Кериган посети уж случайно мистър Тирнан. Малко по-късно Тирнан, Кериган и Гилган се събраха в един малък хотел в Милуоки (за да не ги видят заедно). Накрая Тирнан, Едстром, Кериган и Гилган се срещнаха и обсъдиха подялбата, твърде сложна, за да я описваме тук, Излишно е да казваме, че бяха поделени пропорционално главните служби, подкупите за полицията, доходите от игралните и публичните домове, приходите от газовите, трамвайните и другите компании. Скрепиха и делбата с тържествени обещания. Ако се окажеше ефикасен, този квадрумвират можеше да просъществува години наред. Съдии, чиновници от съда, големи и малки длъжностни лица, шерифи, водоснабдяването, данъчната служба, всичко попадаше в неговия обсег. Това бе прекрасна политическа мечта, достойна за внимание и уважение, но все пак само мечта, което от време на време усещаха и нейните създатели.