Титан

По характер мистър Кериган, единственият съперник на мистър Тирнан в този доста труден и продажен район, беше по-различен. Дребен, но доста спретнат, със слабо, изпито и някак си измъчено лице, ала със здраво тяло и големи строги мустаци, с буйна катраненочерна коса, разделена от едната страна на път, с хитри и весели тъмнокафяви очи, той беше доста приятен и елегантен човек, с когото на всеки му беше приятно да се среща. Той имаше големи уши, щръкнали като на прилеп, а очите му излъчваха някаква блага, но трудно уловима светлина. Беше най-много на тридесет и пет години и във финансовите въпроси беше по-съобразителен от Тирнан, който беше четиридесет и пет годишен и по-беден. Като мистър Тирнан в първи избирателен район мистър Кериган бе подчинил втория и имаше влияние сред една много полезна, но и много опасна част от избирателите, върху онези, които не живееха постоянно там. В неговите пивници намираха подслон най-съмнителните елементи на града — докери, железопътни работници, носачи, скитници, престъпници, крадци, сводници, безделници, детективи и тем подобни. Кериган беше крайно скучен, смяташе се за красив, за неотразим донжуан. Беше женен, с две деца и жена му бе млада и улегнала, и въпреки това той си имаше любовници, които сменяше всяка година, а от време на време и но някое случайно момиче. Обличаше се екстравагантно, но се гордееше, че не носи скъпоценности, ако не се брои огромният изумруд на стойност четиринадесет хиляди долара, който при случай си слагаше на вратовръзката и чиято слава се носеше от единия, та до другия край на Диърборн стрийт: заради него в градския съвет си беше спечелил прякора Изумрудения Пат. В началото Кериган се радваше от сърце на този прякор, както и на украсения с диаманти златен медал, връчен му от една чикагска пивоварна за това, че е продал в пивницата си най-много бурета с бира. Но напоследък го бе намразил, защото вестниците започнаха да споменават с ирония него, а също така и мистър Тирнан заради тяхното благосъстояние и лични качества.

Те двамата се отнасяха по-особено към сегашното политическо положение и както се оказа по-късно, именно това бе слабото място в предизборната кампания на Каупъруд и Маккенти. Преди всичко Тирнан и Кериган бяха съседи и приятели, работеха заедно и като политици, и като предприемачи, понякога обединяваха своите интереси и си правеха услуги. Тъй като начинанията им бяха долни и безчестни, те се нуждаеха от съвети и утеха. Макар и да не можеха изобщо да се мерят с Маккенти по прозорливост и политически усет, те колкото повече богатееха, толкова повече му завиждаха за високото обществено положение. Наблюдаваха със съжаление и ревност как, след като се съюзи с Каупъруд, той се издигаше все повече и успяваше да наложи волята си по различни начини — с рушвети от полицейското управление, с големи ежегодни дарения за предизборната кампания от фабриканти, които извличаха облаги от градските служби за светилен газ и водоснабдяване. Маккенти — интригант по рождение — знаеше, ако се наложи, откъде да получи пари за всевъзможни политически машинации и не се колебаеше да си ги поиска. В политиката от край време се отнасяше почтено към Тирнан и Кериган, но никога не бе ги включвал в състава на тайния си съвет от съзаклятници. Когато отиваше по една или друга работа в деловата част на града, се отбиваше при тях, ръкуваше се, питаше ги как върви работата и дали имат нужда от неговите услуги, никога обаче не се унижаваше да им поиска услуга или да им обещае лично някаква отплата. Това беше задължение на Даулиьт и на останалите, с които работеше.

Надарени със силен, невъздържан и хищен характер, Тирнан и Кериган не можеха да задоволят напълно все по-големите си апетити и се чудеха как да увеличат славата и печалбата си. Техните райони надминаваха всички останали в града по избирателния си „потенциал“ — честните и законно подадени гласове не бяха чак толкова много, затова пък възможностите за заселване на фиктивни избиратели, повторно гласуване и фалшификация на бюлетините бяха огромни. На едни избори за кмет, когато резултатите не бяха сигурни, само първи и втори избирателен район, подпомогнати частично от съседния трети район, регистрираха предостатъчно незаконни гласоподаватели (дори след приключването на гласуването), тъй че промениха напълно състава на избраните за градски съветници кандидати. По време на избори Тирнан и Кериган получаваха много пари от местния комитет на Демократическата партия, които използваха както намереха за добре. Двамата просто изпращаха искане с приблизителната сума, която им трябва, а винаги получаваха малко повече, отколкото бяха поискали. След това никога не се отчитаха, пък и никой не ги питаше. Тирнан получаваше от петнадесет до осемнадесет хиляди долара, а Кериган понякога до двадесет, двадесет и пет хиляди, понеже при тези обстоятелства неговият район беше по-важен.