Хосмър Ханд чувствуваше, че се е нагърбил с голяма отговорност, и побърза да действува. Предизвикаха ли го, той се превръщаше в решителен и изкусен боец. Тъй като имаше нужда от кадърен помощник в предстоящата политическа битка, Ханд накрая си спомни за един човек, който напоследък привличаше вниманието в политическия живот на Чикаго — за някой си Патрик Гилган, същия Патрик Гилган от времето, когато Каупъруд бе водил войната за светилния газ в Хайд Парк. Сега мистър Гилган беше сравнително заможен човек. Благодарение на вродената си способност да общува с хората, да си държи, езика зад зъбите, да не признава изобщо правата на широките маси и в резултат на това да е безсъвестен спрямо тях той притежаваше данни да преуспее в политиката. Неговата пивница на Уентуърт авеню беше сред най-реномираните. Тя блестеше от светлините на току-що въведените жични лампи, които се отразяваха приказно в шлифованите огледала със скосени краища. В избирателния му район, или участък, имаше само ниски, схлупени къщи, струпани край недостроените още улици, но сега Патрик Гилган беше сенатор на щата, кандидат за конгресмен на предстоящите избори, стига на власт да дойдеше Републиканската партия, и вероятен приемник на уважавания Джон Дж. Маккенти като диктатор на града. (Преди да бъде присъединен към града, Хайд Парк открай време бе републикански, а оттогава, макар и по-голямата част от града да бе за демократите, на Гилган му бе неудобно да се „пребоядиса“.) Като чу от политическите спорове, които предшестваха изборите, че Гилган е най-влиятелната личност в Южната страна, Ханд го повика при себе си. Изпитваше много по-малка симпатия към учтивите проповеднически усилия на хора като Хейгънин, Хисъп и другите, които се задоволяваха да четат морал и да се опитват да победят злото с добро, отколкото към студената политическа логика на Каупъруд. След като Каупъруд бе постигнал чрез Маккенти такива успехи, то и той, Ханд, можеше да намери някой, когото да направи могъщ като Маккенти.
— Мистър Гилган — поде Ханд, когато при него влезе ирландецът, среден на ръст, пълен, с хитри примигващи сиви очи и космати ръце, — вие не ме познавате…
— Но съм чувал доста за вас — каза ирландецът с лек акцент и се усмихна. — Не е нужно да се представяте, за да разговаряте с мен.
— Много добре — отвърна Ханд и протегна ръка. — Аз също съм чувал за вас. Тогава можем да поговорим. Иска ми се да обсъдя с вас политическата обстановка в Чикаго. Самият аз не съм политик, но проявявам известен интерес към онова, което става тук. Искам да зная какъв ще е според вас вероятният изход от сегашното положение в града.
Гилган нямаше причини да излага личните си политически убеждения пред човек, чиито подбуди не знаеше, затова само му каза:
— О, мисля, че републиканците ще се представят много добре. С изключение на един-два вестника цялата преса е на тяхна страна. Не ми е известно кой знае колко, само онова, което се пише и говори.
Мистър Ханд разбираше, че Гилган иска да спечели време, и се зарадва, че има пред себе си един хитър и пресметлив човек.
— Както сигурно се досещате, не съм ви поканил да си говорим изобщо за политика, мистър Гилган, а за да поставя пред вас един въпрос. Случайно да познавате мистър Маккенти или мистър Каупъруд?
— Не съм разговарял нито с единия, нито с другия — отвърна Гилган. — Познавам мистър Маккенти по лице, а мистър Каупъруд съм го срещал само веднъж. — Той не каза нищо повече.
— Добре — продължи Ханд, — да допуснем, че неколцина влиятелни граждани на Чикаго се съюзят и осигурят достатъчно средства за една широка предизборна кампания в града, ако вие получите пълната подкрепа на вестниците и на Републиканската партия, ще съумеете ли да организирате тукашната опозиция така, че Демократическата партия да бъде победена тази есен? Не говоря само за кмета и главните длъжностни лица в съвета, но и за съветниците. Искам нещата да бъдат уредени така, че кликата Маккенти—Каупъруд да не може да подкупва съветниците или градските чиновници, след като те бъдат избрани. Искам Демократическата партия да претърпи такова поражение, че у никого да не остане и капка съмнение в това. Ще получите много пари, ако докажете на мен или по-скоро на хората, които имам предвид, че е осъществимо.