Титан

— О, не трябваше да го правите — възпротиви се тя. — Уговорката важеше, в случай че спечелим. Вие изгубихте, тъй че тя вече не е валидна. Аз трябваше да разделя загубата с вас. Да знаете, че още не съм ви го простила.

— Колко негалантно щеше да е от моя страна! — каза усмихнат той, като си играеше с дългата и тънка лъскава кутийка. — Не вярвам да искате да изпадам в такова положение? Постъпете като добър приятел — дръжте се мъжки. Отгатнете какво има вътре и то е ваше.

Ейлийн сви устни при тази пламенна молба.

— О, нямам нищо против да отгатна — каза снизходително тя, — макар че няма да го приема. Може да е карфица, обици или гривна…

Той не каза нищо, само отвори кутийката, в която имаше златно колие във формата на лоза, изящно изработена, с няколко чудесно оформени листа и в средата е черен опал, който искреше привлекателно. Линд знаеше добре, че Ейлийн има много скъпоценности и само някой изящен и скъп накит може да й направи впечатление. Той наблюдаваше внимателно лицето й, докато тя разглеждаше колието.

— Колко добре е направено! — възкликна Ейлийн.— Какъв прекрасен опал, каква странна форма! — Тя разглеждаше всяко листче. — Не биваше да сте толкова неразумен. Не мога да го взема. И без това имам толкова много неща, пък и… — мислеше си какво ще отговори, ако Каупъруд я попита случайно откъде го има. Той щеше да се досети веднага.

— Пък и? — настоя Линд.

— Нищо — отвърна тя, — просто наистина не мога да го приема.

— Защо да не го вземете само за спомен, дори и да… спомнете си нашата уговорка.

— Дори и да? — запита тя.

— Дори и да не последва нищо. Просто за спомен.

Той хвана пръстите й е хладната си силна ръка. Преди година, дори преди шест месеца Ейлийн щеше да отдръпне ръката си с усмивка. Сега се подвоуми. Защо да се церемони с другите мъже, когато Каупъруд бе толкова жесток с нея?

— Кажете ми — поде Линд, забелязал колебанието й, все тъй хванал нежно, но здраво пръстите й, — харесвам ли ви поне малко?

— Да, харесвате ми. Но не само това.

И все пак тя неволно се изчерви.

Линд я гледаше с твърд пламенен поглед. У Ейлийн се събуди чувствено вълнение, което за момент измести напълно Каупъруд от съзнанието й. За нея това бе едно удивително бунтарско усещане. Пламна цялата в отговор, а Линд се усмихна нежно и насърчително.

— Защо не искате да станем приятели, скъпа? Зная, че не сте щастлива — виждам го. И аз не съм щастлив. Проклет и непостоянен съм по характер и това ми навлича какви ли не неприятности. Изпитвам нужда някой да ме обича. Защо не искате? Тъкмо вие сте жената за мен. Чувствам го. Толкова много ли го обичате — той имаше предвид Каупъруд, — че не сте в състояние да обикнете друг?

— О, дали го обичам! — отвърна Ейлийн раздразнително така, сякаш се отричаше от него. — Той вече не ме обича. Няма да има нищо против. Не е заради него.

— Тогава защо? Защо не искате? Не съм ли ви достатъчно интересен? Не ме ли харесвате? Не чувствате ли, че наистина ви подхождам? — Той отново я докосна леко по ръката.

Ейлийн прие ласката.

— Не, не е това — отвърна тя прочувствено, като си представи целия си дълъг живот с Каупъруд, някогашната му обич, страстните му клетви.

Толкова много бе очаквала от живота с него, а ето че сега седеше в ресторант, флиртуваше и търсеше съчувствие от един сравнително непознат човек. Тази мисъл я жегна за миг и я накара да замълчи. Очите й се наляха с парещи неочаквани сълзи. Линд го забеляза. Наистина му домъчня много за нея, макар красотата й да го подтикваше да се възползва от нейното нещастие.

— Защо плачете, скъпа? — попита я нежно той, вгледан в поруменелите й страни и прекрасните очи. — Вие сте красива, младя, обаятелна. Той не е единственият мъж на този свят. Защо да сте му вярна, след като ви изменя? Слухът за Ханд е плъзнал из целия град. Когато срещнете човек, който наистина може да ви обикне, защо да не му отвърнете със същото? Ако съпругът ви не ви желае, има толкова други мъже.

При споменаването на историята с Ханд Ейлийн се сепна.

— Историята с Ханд ли? — запита, изпълнена е любопитство. — Какво се е случило?

— Нима не знаете? — отговори леко учудено той. — Мислех, че всичко ви е известно, иначе нямаше да я споменавам.

— О, зная за какво става дума — отвърна Ейлийн благоразумно, с леко язвителна насмешка. — Досега са ставали толкова такива истории. Предполагам, е случаят, за който споменава „Чикаго ревю“ — съпругата на известния финансист. С мисис Ханд ли е имал нещо общо?

— Нещо такова — каза Линд. — Все пак съжалявам, че отворих дума за това. Нямах намерение да разнасям сплетни.

— Участници в една и съща битка? — присмя му се закачливо Ейлийн.

— Не, не напълно. Моля ви, недейте да ми се присмивате. Аз не съм толкова лош. Просто ми е принцип. Всички ние си имаме своите малки слабости.

— Да, зная — отвърна Ейлийн, но от главата не й излизаше мисис Ханд. Значи тя е последната! — Във всеки случай се възхищавам от вкуса му — каза лукаво тя. — Имал е толкова много други жени. Тя просто е поредната жертва.

Линд се усмихна. И той се възхищаваше от вкуса на Каупъруд. След това промени темата на разговора.