Титан

— О, жалко, парите не бяха малко! — възкликна с престорен ужас Ейлийн, докато крупието ги придърпваше към себе си.

— Нищо, ще си ги върнем — извика Линд и хвърли на касиера две банкноти от хиляда долара. — Сменете ги за злато!

Касиерът му даде две шепи златни монети, които Линд остави между белите ръце на Ейлийн.

— Сто долара на две. Сто на четири. Сто на шест. Сто на осем.

Монетите бяха от пет златни долара, Ейлийн подреди бързо жълтите купчинки и ги сложи на местата, които той й каза. Другите играчи отново спряха и се загледаха в странната двойка. Ейлийн със златисточервената коса, с нейната рокля от коприна, богато украсена с дантели, с румени страни и сияещи очи и до нея Линд, снажен, със снежнобяла риза, с мургаво, почти бронзово лице, черни очи и коса бяха наистина поразяващо хармонична двойка.

— Какво виждам? Какво виждам? — запита Грайър и се приближи до тях. — Кой залага толкова на едро? Вие ли, мисис Каупъруд?

— Не, играем на едро — отвърна равнодушно Линд. — Просто ние с мисис Каупъруд прилагаме една, система. Играем заедно.

Ейлийн се усмихна. Най-сетне беше в стихията си. Започваше да сияе. Привличаше вниманието.

— Сто долара на дванадесет. Сто на осемнадесет. Сто на двадесет и шест.

— Божичко, какво сте намислили, Линд? — възкликна Лорд, след като се отдели от мисис Рийс и дойде при тях. Тя го последва. Започнаха да се събират и непознати. Играта беше в разгара си — беше вече два след полунощ, а залите бяха препълнени.

— Колко интересно! — отбеляза мис Ланман от другия край на масата, спря да играе и се вторачи. Застаналият до нея Маккибън също престана да залага. — Залагат на едро. Погледнете само всичките тези пари! Боже мой, колко е смела, ами той?

Бляскавата ръка на Ейлийн се движеше ловко и предизвикателно.

— Вижте колко банкноти заменя! — Линд тъкмо вадеше дебела пачка нови жълти банкноти, за да ги смени за златни монети. — Нали са смайваща двойка.

Сега масата беше почти изцяло осеяна с малките купчинки злато на Линд. Той играеше по системата Мазрин, с която можеше да спечели пет монети за една и да разори банката. Около масата се събра цяла тълпа от хора с лица, блеснали на изкуственото осветление. Тук-таме някой възкликваше шепнешком: „Какви огромни суми! Какви огромни суми!“ Линд стоеше невъзмутим, спокоен и сериозен. Подвижното му тяло беше изопнато, очите — замислени, между зъбите му имаше незапалена цигара. Ейлийн се вълнуваше като дете, щастлива, че отново е център на вниманието. Лорд я гледаше съчувствено. Харесваше я. Нека се забавлява. От време на време имаше нужда от това, но Линд бе глупак да се перчи така и да рискува толкова много пари.

— Залаганията приключиха — обяви крупието и в същия миг топчицата се завъртя. Всички я следяха с поглед. Тя се въртеше и въртеше — Ейлийн наблюдаваше напрегнато като всички останали. Лицето й пламтеше, очите й блестяха.

— Ако изгубим — каза Линд. — ще играем още веднъж е двойно повече пари, изгубим ли отново, отказваме се. — Вече беше изгубил почти три хиляди долара.

— О, да, разбира се! Но според мен трябва да се откажем още сега. Ако не спечелим сега, ще изгубим цели две хиляди долара. Не смятате ли, че е достатъчно? Не ви донесох много щастие, нали?

— Вие сте моето щастие — прошепна той. — Цялото щастие, което искам. Ще играем още веднъж. Нали ще останете до мен за още едно залагане? Спечелим ли, прекъсвам.

Малката топка спря с леко трополене тъкмо когато Ейлийн кимна, крупието изплати няколко малки печалби и събра бавно останалите пари в отверстието на масата, а наоколо се разнесе разочарован, примесен със съчувствие шепот.

— Колко бяха заложили? — попита учудена мис Ланман Маккибън. — Сигурно доста?

— О, може би две хиляди долара. За тук не са много. Някои хора залагат по цели осем-десет хиляди долара. Зависи. — Маккибън беше в настроение да омаловажава презрително всичко.

— Да, но сигурно не толкова често.

— За бога, Полк — възкликна Рийс Грайър, а после отиде при него и го дръпна за ръкава, — ако смяташ да си хвърляш парите на вятъра, дай ги на мен. Мога да ги прибера, както крупието. Ще наема каруца и ще ги откарам в къщи, където ще ми свършат чудесна работа. Ужасно е да залагате така.

Линд понесе загубите си невъзмутимо.

— А сега да удвоим сумата — каза той, — да си върнем всичко, което изгубихме, или да слезем долу, да хапнем препечен хляб и да пийнем шампанско. Какъв подарък ще ви хареса най-много? Но няма значение. Зная какво най-подхожда за този случай.

Той се усмихна и взе още златни монети. Ейлийн ги подреди бавно, сякаш без желание на купчинки. Не одобряваше съвсем, че играят така, и все пак продължаваше, не можеше да не се възхищава от авантюристичния му дух. След малко парите бяха върху масата — същата комбинация, същите купчинки, само че двойно по-големи — общо четири хиляди долара. Крупието прекрати залаганията, топчето се завъртя и спря. Банката изплати триста долара печалба и прибра останалото.

— А сега да опитаме хапките — възкликна непринудено Линд на Лорд, който стоеше зад него и се усмихваше. — Да ти се намира кибрит? Нямахме късмет, това е.