Титан

Когато няколко седмици по-късно се срещнаха пак у семейството на Кортни Тейбър, приятели на Лорд, Линд възкликна:

— О, да! За бога! Вие сте мисис Каупъруд, с която се запознах преди няколко седмици в ателието на Рийс Грайър. Не съм ви забравил. Непрекъснато сте пред очите ми. Запозна ни Тейлър Лорд. Знаете ли, вие сте красива!

Той се сведе мило, възхитително, невъобразимо близо до нея.

На Ейлийн й направи впечатление, че за този ранен следобеден час, а пък и пред толкова хора, той се държи прекалено възторжено. Всъщност беше попрекалил с пиенето, тъй като преди това бе ходил и при други хора. Очите му блестяха, лицето му беше почервеняло, той се държеше надменно и невъздържано, не се съобразяваше с нищо. Това я накара да е по-предпазлива, въпреки че й харесваха мургавото му мъжествено лице, красивата уста и буйните като на Юпитер къдри. Комплиментът му й допадна, но тя се опита да го избягва тактично.

— Ела, Полк, една твоя стара приятелка — Сади Баутуел — иска да те види — му каза някакъв човек и го хвана за ръката.

— Няма нужда — възкликна Линд развеселено, но и малко раздразнено, с онова безпричинно раздразнение на леко пийнал човек, когото са прекъснали. — Откога обикалям Чикаго с мисълта за една жена, коя го съм срещал някъде, за да оставя да ме отмъкнат, когато най-после съм я намерил. Първо ще говоря с нея.

Ейлийн се засмя.

— Много мило от ваша страна, но можем да се срещнем отново. Освен това тук е и…

Лорд тактично насочваше вниманието й към някаква жена. Рийс Грайър и Маккибън, които също бяха там, й се притекоха на помощ. Вдигна се врява и засега Ейлийн беше спасена от положението, а Линд — тактично отстранен. Но те се видяха пак, и то не за последен път. След втората им среща Линд обмисли спокойно всичко и реши, че трябва да опита да се сближи повече с Ейлийн. Макар и не така млада като някои други, тя подхождаше напълно на сегашното му настроение. Беше с чудесна външност, толкова чувствена и страстна! Не принадлежеше към неговата среда, но какво от това? Беше жена на известен финансист, навремето светски човек, и бе имала тежко минало. Беше сигурен. Стига да поискаше, можеше да я спечели. Познаваше я, знаеше толкова за нея, тъй че нямаше да е трудно.

Не след дълго Линд се осмели да я покани на театър, а след това на вечеря заедно с Лорд, Маккибън, мистър и мисис Рийс Грайър и една млада и доста хубава приятелка на мисис Грайър, някоя си мис Кристобъл Ланман. Решиха първо да видят един моден фарс в „Хули“, после да вечерят в „Ришельо“, а накрая да се отбият в един от скъпите игрални домове, които но онова време процъфтяваха в Южната страна — в тях се събираха актьори и комарджии и в изключително изискана обстановка се играеше на рулетка, на трант-е-карант, бакара и почтената игра покер, пък да не говорим за другите игри, в които човек можеше да си опита късмета.

Компанията беше весела особено след „Ришельо“, където им поднесоха специалитети с пилешко, омари и шампанско. По-късно, в клуб „Алкот“, както беше известен игралният дом, Линд настоя да научи Ейлийн да играе бакара, покер и всяка друга игра, която й се хареса.

— Вслушвайте се в съветите ми, мисис Каупъруд — каза й весело Линд на вечерята, като домакин я беше сложил между себе си и Маккибън, — и аз ще ви покажа как поне да си върнете парите, които сте загубили. Малцина го могат — добави духовито той и погледна Маккибън, за да му припомни как бяха идвали с приятели тук и той ги бе съветвал непрекъснато, та накрая да се убеди, че съветите му са неуместни.

— И вие ли играете комар, Кент? — попита дяволито Ейлийн своя отдавнашен покровител в обществото и приятел.

— Не, честна дума, не играя — отвърна Маккибън с любезна усмивка. — Може и да съм си въобразявал, че играя, но си признавам, че не ме бива. А що се отнася до Полк, той печели винаги, нали, Полк? Просто правете каквото ви казва.

При тези думи върху лицето на Линд се изписа кисела гримаса, тъй като из някои среди се говореше, че за една-единствена вечер е губил по десет, дори петнадесет хиляди долара. Говореше се също, че веднъж спечелил на бакара двадесет и пет хиляди долара, след като играл цял ден и цяла нощ, а после отново ги изгубил.

Цяла вечер Линд хвърляше към Ейлийн тежки многозначителни погледи. Тя не можеше да ги избегне, а й се струваше, че и не иска. Линд беше толкова чаровен. Почти половината представление й беше говорил, без да се обръща към нея, без дори да я поглежда. Ейлийн знаеше чудесно какви мисли се въртят в главата му. От време на време, също като в дните, когато бе срещнала за първи път Каупъруд, тя чувствуваше как кръвта й кипи. Очите й блестяха. Беше напълно възможно да се влюби в него, макар и да знаеше, че ще й е тежко. Но така щеше да си отмъсти на Каупъруд, задето я бе изоставил. Все пак сянката на мъжа й тегнеше и сега над нея, макар и тя да бе закопняла за любов и пълноценен живот.