Титан

В игралния салон се бяха събрали интересни и елегантни хора — актьори, актриси, постоянни посетители, две-три много еманципирани жени от тукашното висше общество и доста изискани младежи, дошли да поиграят комар. Лорд и Маккибън започнаха да съветват дамите на кои числа да заложат като начало, а Линд се наведе нежно над напудрените рамене на Ейлийн.

— Позволете ми да сложа това за вас на „катр премие“ — каза той и хвърли златна монета от двадесет долара.

— Но нека бъде с мои пари — възрази Ейлийн. — Искам да играя с мои пари. В противен случай няма да усетя, че съм спечелила.

— Готово, но сега не можете да го направите. С банкноти не се играе — обясни Линд, тъй като тя вадеше от портмонето си няколко шумолящи банкноти. — След малко ще ги сменя за монети. Можете да ми върнете дълга тогава. Пък и сега ще прекратят залаганията. Ето. Край. Почакайте. Може и да спечелите — той ¦млъкна и започна да следи с поглед малката топка, завъртяла се върху числата на рулетката.

— Чакайте да видя. Колко ще спечеля, ако се падне „катр премие“ — опита се да си припомни Ейлийн как бе играла в чужбина.

— Десет за едно — отвърна Линд, — но не спечелихте. Нека си опитаме късмета още веднъж. Числото излиза доста често — на десет-дванадесет залагания. Печелил съм доста от него още от първия път. Откога не се е падало „катр премие“? — попита той един свой съсед, който се оказа негов познат.

— Струва ми се, че от седем пъти, Полк. Шест или седем. Как си?

— Горе-долу. — Той отново се обърна към Ейлийн. — Ей сега ще излезе. Навик ми е да удвоявам следващото залагане. Все някога ще си върнеш всичко, което си изгубил.

Линд сложи две монети по двадесет долара.

— Боже господи! — възкликна Ейлийн. — Значи можех да спечеля двеста долара! Всичко съм забравила.

Точно тогава се разнесе гласът на крупието, че залаганията са прекратени, и Ейлийн насочи вниманието си към топката. Тя се въртя и въртя по своя шеметен път, след което изведнъж падна в гнездото.

— Отново изгубихме — каза Линд. — А сега ще заложим на осемдесет — и той хвърли четири монети по двадесет долара. — Само за да си опитаме късмета, ща заложим на числата тридесет и шест, тридесет и девет. — И сложи нехайно по сто долара върху всяко число.

На Ейлийн й хареса как играе. Също като Франк, Линд притежаваше хладнокръвието на роден комарджия. Тъй като го познаваше, баща му нареди всяка година да му бъде давана определена голяма сума. Ейлийн съзираше у него, както у Каупъруд, авантюристичния дух, само че намерил друго приложение. Какъвто бе вятърничав, Линд неминуемо щеше да си изпати, но какво от това? Той беше джентълмен. Имаше осигурено положение в живота. Дълбоко в себе си Ейлийн винаги се бе стремила към това. Нейното положение не беше такова и сигурно никога нямаше да бъде.

— О, започвам вече да се обърквам — възкликна тя и по стар детински навик плесна весело с ръце. — Колко ще спечеля, ако ми се усмихне щастието?

Жестът й привлече вниманието, макар че точно тогава топчето спря.

— Боже мой. вие спечелихте — ахна Линд, който наблюдаваше крупието. — Осемстотин, двеста, двеста — броеше наум, — но загубихме на тринадесет. Чудесно, това прави приблизително хиляда долара, след като извадим изгубеното. За начало е доста добре, нали? А сега, ако се вслушате в съвета ми, известно време не залагайте на „катр премие“. Да опитаме двойно на тринадесет — нали изгубихме от него — и да играем по системата на Бейтс. Ще ви покажа.

Понеже се славеше като комарджия, около него започнаха да се трупат зяпачи, а Ейлийн, нали не познаваше тайните на случайността, го наблюдаваше прехласната. В един момент Линд се приведе над нея, видя я, че се усмихва, и й прошепна:

— Колко прелестни са косата и очите ви! Сияете като разцъфнала роза. Излъчвате чудно сияние.

— О, мистър Линд! Не говорете така! Комарът винаги ли ви действа така?

— Действа ми не играта, а вие. И винаги, личи си! — той впери поглед в очите й, вдигнати към него.

Продължи да играе за Ейлийн и удвои залаганията по своята система, като сложи хиляда долара в златни монети. Ейлийн го помоли да играе за себе си, а нея да остави да погледа.

— Само ще сложа малко пари на различни числа, а вие играйте по каквато система искате. Съгласен ли сте?

— Не, ни най-малко — отвърна разпалено той. — Вие сте моето щастие. Ще играя с вас. Сложете златото вместо мен. Ако спечелим, ще ви направя прекрасен подарък. Загубите са за моя сметка.

— Както кажете. Всъщност аз не знам достатъчно правилата, за да играя. Наистина ли ще получа прекрасния подарък, ако спечелите?

— Ще го получите и да спечеля, и да загубя — прошепна Линд. — А сега сложете парите върху числата, които ви кажа. Двадесет долара на седем. Осемдесет на тринадесет. Осемдесет на тридесет. Двадесет на девет. Петдесет на двадесет и четири.

Той играеше по своя система, бялата пълничка ръка на Ейлийн се пресягаше послушно, а зяпачите млъкнаха, разбрали, че те двамата залагат повече от всеки друг. Линд играеше, за да привлече вниманието. Изгуби наведнъж хиляда и петдесет долара.