Титан

Каролайн Ханд беше може би прекалено безсърдечна. Тя се възхищаваше неописуемо от Каупъруд, без всъщност да го обича. Той я намираше за интересна главно защото беше млада, непринудена и ловка — нов тип жена. След известно време двамата се срещнаха в Чикаго, после в Детройт (където тя имаше приятели), в Рокфорд, където пък бе отишла да живее една от сестрите й. Каупъруд разполагаше с достатъчно време и средства за тези срещи. Накрая Дуейн Кингсланд, търговец на едро на брашно, набожен, много морален, придържащ се към общоприетите норми, който познаваше Каупъруд и неговата лоша слава, срещна един летен ден мисис Ханд и Каупъруд първо край Окономоук, а по-късно на Рандол стрийт, близо до тайната квартира на финансиста. Кингсланд бе добър познат на стария Ханд и както казахме, човек с принципи, който сметна за свой дълг да попита Ханд дали жена му се познава с Каупъруд. В дома на Ханд се разрази буря. Когато нейният застаряващ съпруг я упрекна, мисис Ханд, разбира се, отрече, че между нея и Каупъруд е имало нещо нередно. Мъжът й не й повярва, тъй като тя се издаде е вълнението и гнева си. В началото той смяташе да поиска сметка от Каупъруд, но нали бе сдържан и практичен, реши Да прекрати всякакви делови отношения с него и да поведе борбата по друг начин. Мисис Ханд бе държана непрекъснато под око и една подкупена прислужничка откри стара бележка от нея за Каупъруд. Опитът на Ханд да я убеди да отиде в Европа — както старият Бътлър се беше опитал да отпрати преди години Ейлийн — предизвика същинска буря от негодувание, но в края на краищата Каролайн замина. Ханд, който се бе държал непредубедено, да не кажем дружелюбно към Каупъруд, сега му стана най-опасният и силен враг в Чикаго. Той беше могъщ човек. Гневът му бе неописуем. Ханд гледаше вече на Каупъруд като на тъмна и опасна личност — като на човек, от когото Чикаго трябва час по-скоро да се отърве.

Глава XXXII ВЕЧЕРЯТА

Откакто Каупъруд започна малко или повече да забравя за Ейлийн, най-постоянни във вниманието си към нея бяха Тейлър Лорд и Кент Маккибън. И двамата я обичаха в най-общия смисъл на думата, намираха я за привлекателна не само външно, но и по характер, но тъй като бяха задължени на магната за многото услуги, които той им бе правил, бяха изключително предпазливи в отношението си към нея особено през първите години, когато, както знаеха, Каупъруд бе много привързан към жена си. По-късно престанаха да са толкова внимателни.

Именно през тези по-късни години Ейлийн постепенно се включи е тяхна помощ в, да го наречем, полусветския живот, който не й се стори чак толкова скучен. Във всеки голям град съществуват кръгове, където хората на изкуството се срещат с по-дръзките и жадни за усещания представители на висшето общество, за да си обменят нещо повече от светски обноски и любезности. Това е старият и прастар свят на бохемите. От него идват онези ексцентрични личности, без които и сцената, и галериите, и всички художествени школи нямаше да са интересни и открояващи се. Такива малки групи хора можеха да бъдат видени из доста ателиета в Чикаго — на Лейн Крос и Рийс Грайър например. Рийс Грайър, да речем, един чисто салонен художник, притежаващ надутостта, маниерите и оправността на своите събратя, имаше цял куп поклонници. Тейлър Лорд и Кент Маккибън водеха Ейлийн тук, както и на някои други места, щом получеха съгласието и да я позабавляват в отсъствието на Каупъруд.

По онова време сред приятелите на двамата мъже беше и някой си Полк Линд, интересна личност, чийто баща притежаваше огромни заводи за жътварки и който прекарваше времето си по конни надбягвания, в комар и светски срещи — накратко, с всичко, което му хрумнеше. Висок, мургав, с атлетично телосложение, снажен, мускулест, с черни мустачки, тъмнокафяви очи, черна къдрава коса и прекрасна, почти военна осанка, той се обличаше винаги по последната мода. Бе изкусен донжуан и се гордееше доста, че никога не се хвали с успехите си. Но бе достатъчно да го погледнеш, за да разбереш всичко. Ейлийн го срещна за първи път а ателието на Рийс Грайър. Макар да се запознаха съвсем бегло, тя почувствува ясно, че среща очарователен мъж, и забеляза, че той я наблюдава с топъл алчен поглед. Ейлийн се дръпна от него, тъй като погледът му й са стори твърде дързък, но въпреки това бе възхитена от външността му. Той принадлежеше към онзи изискан свят, който толкова й харесваше и до който сега тя явно нямаше достъп. Стори й се, че най-после е срещнала светския мъж, който й се искаше да я обожава наред с Каупъруд, в определени рамки, разбира се. Ако решеше да е „лоша“, както го определяше тя, щеше да го направи с човек като него. Той сигурно бе обаятелен и мил, но и силен, прям, сладостно груб като нейния Франк. Но притежаваше нещо, което липсваше на Каупъруд, оня светски блясък или надменност, които идваха от безцелния и празен живот, от чувството за социално превъзходство и осигуреност, от пълното равнодушие и презрение към желанията и мислите на останалите хора.