Титан

Тъкмо по време на тези бурии събития редакторът Хейгънин научи за връзката на Каупъруд със Сесили, което имаше своите последици. Научи го не от Ейлийн, която бе решила да не се разправя повече с Каупъруд по тези въпроси, а от редакторката на светската хроника, която се чувствуваше задължена на Хейгънин за доста неща и щом дочу слуховете, проникнали дявол знае как в светското общество, му каза без всякакви заобикалки. Хейгънин, който макар и журналист, беше светски човек, просто не повярва. Каупъруд беше толкова любезен, толкова делови. Беше чувал много неща за него, за миналото му, но сегашното му положение в Чикаго беше, както му се струваше на Хейгънин, такова, че бе изключено той да се занимава с такива неща. Все пак беше замесено името на дъщеря му Сесили, той я попита и тя се поддаде на натиска и си призна. Както винаги в такива случаи, момичето изтъкна, че е вече голяма и че иска да си има свой живот — логика, която бе усвоила до голяма степен от Каупъруд. В началото Хейгънин не предприе нищо, тъй като смяташе да изпрати Сесили при една нейна леля в Небраска, по видя, че тя е неумолима, и от страх, че Каупъруд, който между другото му бе джиросал полици за сто хиляди долара, ще я посъветва точно обратното или ще предприеме нещо, издателят реши първо да поговори е него. Хейгънин щеше да бъде принуден да скъса с Каупъруд и да понесе някои финансови усложнения, по нямаше друг избор. Тъкмо се готвеше да отиде при него, когато той, без изобщо да подозира за новите моменти, покани по телефона Хейгънин на обед, за да обсъдят някои изменения в програмата, която бе представил на съвета. Хейгънин бе много изненадан, но донякъде и успокоен.

— Зает съм — отвърна унило той, — но може би вие ще наминете днес по някое време към редакцията? Искам да поговорим.

Каупъруд реши, че се отнася за някоя вестникарска или политическа новина, може би интересна и за него, затова определи срещата за малко след четири. Отиде в редакцията, където Хейгънин го посрещна мрачно и почти отчаяно.

— Мистър Каупъруд — започна той, когато финансистът влезе, елегантен и стегнат, с обичайния израз на задоволство, — познавам ви вече близо четиринадесет години и през това време съм бил само любезен и доброжелателен. Вярно е, че съвсем наскоро ми направихте няколко финансови услуги, които според мен се дължат по-скоро на искреното ви приятелство, отколкото на пето друго. Съвсем случайно научих за връзката между вас и дъщеря ми. Наскоро разговарях с нея и тя ми призна всичко, което исках да зная. Струва ми се, че най-обикновеното благоприличие е трябвало да ви подскаже да не включвате детето ми в списъка на жените, които сте опозорили. Понеже не сте го направили, искам само да ви кажа — лицето на мистър Хейгънин беше много напрегнато и бледо, — че между нас не може да има никакви отношения. Полиците за стоте хиляди долара, които получих от вас, ще ви бъдат изплатени в най-скоро време и аз се надявам, че ще ми върнете акциите от вестника, които взехте за гаранция. Друг, мистър Каупъруд, може би щеше да се опита да ви накара да страдате по по-различен начин. Предполагам, нямате деца, а ако имате, тогава ви липсва всякакво родителско чувство, в противен случай нямаше да ме нараните така. Вярвам, ще доживеете да разберете, че подобно поведение е недопустимо нито в Чикаго, нито където и да е другаде.

Хейгънин се обърна бавно към писалището си. Каупъруд го изслуша много търпеливо и внимателно, без да трепне и мускулче от лицето му, и само каза спокойно:

— Изглежда, не можем да се разберем с вас на обща за двама ни разумна основа. Вие не сте в състояние да ме разберете. Очевидно и аз не ви разбирам. Щом обаче искате, акциите ще ви бъдат върнати, след като получа сумата за, полиците. Това е, което имах да ви казвам.

Той се обърна и излезе най-невъзмутимо, като си мислеше, че е доста лошо да изгуби подкрепата на един толкова уважаван човек, но че ще мине и без нея. Глупаво беше родителите да настояват дъщерите им да са такива, каквито те не искат да бъдат.

Хейгънин стоеше до писалището, след като Каупъруд си тръгна, и се питаше откъде да намери бързо сто хиляди долара, а също и какво да направи, за да накара дъщеря си да осъзнае, че е сбъркала. Какъв неочакван удар, мислеше си той, и то от приятел. Мана му през ума, че Уолтър Мелвил Хисъп печели много добре от двата си вестника и би могъл да му се притече на помощ, а той да му се издължи по-късно, когато „Прес“ се замогне. Хейгънин си тръгна към къщи, като си мислеше с недоумение за живота и съдбата, докато Каупъруд отиде в Чикагското кредитно дружество да се посъветва с Видера, а после се прибра, за да обмисли как да компенсира тази загуба. Сега положението и съдбата на Сесили Хейгънин не го занимаваха така, както някои други въпроси.