Титан

Но преди да е успял да вземе мерки срещу Улсън, този отракан млад парвеню, надарен с богато въображение и с дар слово, се съюзи с такива заинтересовани капиталовложители като Труман Лесли Макдоналд, който съзря в това изпратена му от небето възможност да се пребори с Каупъруд, и с Джордан Джулс, бившия председател на Северночикагската газова компания, който заради Каупъруд изгуби доста пари в газовата война. Трудно биха могли да бъдат подбрани по-добри съюзници срещу човека, когото те смятаха за свой враг — Труман Леели с черни, язвителни, завистливи очи и стройно жизнено тяло, и Джордан Джулс, нисък, закръглен, с рижава рядка мазна коса, плъзнала чак до яката на сакото му, с лъскаво чело и плешиво теме, със студени сини очи, отмъстителни и пронизващи. Те на свой ред привлякоха Самюъл Блакман, навремето председател на Южната газова компания, Съндърланд След, известен акционер от управлението на местните железници, както и Нори Симс, председател на кредитното дружество „Дъглас“, който обаче играеше ролята само на финансов посредник. Всичките бяха на мнение, че могат лесно да се справят със защитната тактика на Каупъруд, която се състоеше в това, гой да принуждава градския съвет да бездейства.

— Мисля, че скоро ще им видим сметката на съветниците — възкликна на едно сутрешно заседание младият Макдоналд. — До един трябва да ги изгоним. Малко шум във вестниците и готово.

Макдоналд се обърна към баща си, издателя на „Инкуайърър“, но той отказа засега да се намесва, тъй като видя, че синът му е сред заинтересованите. Вбесен от пасивността на съвета, Макдоналд нахълта в сградата и настоя Даулинг, все още оглавяващ съветниците, да му обясни защо не е разгледан този проект от голямо значение за целия град. Даулинг, едър, отпуснат, спокоен човек със сини очи, здраво телосложение и твърд израз, благоволи да отговори, че макар и да е председател на Комисията по благоустройството, не знае нищо.

— Напоследък не съм отделял особено внимание на тези въпроси — отвърна той.

Мистър Макдоналд се срещна и с останалите членове на комисията. И те не му казаха нищо повече. Трябвало да разгледат внимателно въпроса. Някой заяви, че молбите не били редовни.

Беше ясно, че има нещо гнило. Без съмнение виновен за всичко беше Каупъруд. Макдоналд се посъветва с Блакман и Джордан Джулс и те решиха, че трябва да принудят съвета да си върши работата. Начинанието беше напълно законно. Някой пречеше на системата. Шрайхарт, на когото предложиха да участвува в предприятието и който имаше голяма вероятност да го оглави, се съгласи, че съветът трябва да бъде принуден да разгледа молбите. А вестниците отново вдигнаха голям шум.

„Кроникъл“ на Шрайхарт, вестниците на Хисъп и Мерил, както и „Инкуайърър“ изтъкнаха, че подобно положение не бива да бъде търпяно. След като повечето съветници, поддали се на зловещото влияние на Каупъруд, са готови да пречат на всяко начинание в трамвайния транспорт, не остава друго освен избирателите да бъдат приканени да изгонят мошениците. Няма партия, която да се задържи на власт при тези политически измами и финансови жонгльорства. Маккенти, Даулинг, Каупъруд и останалите бяха обрисувани като глупави врагове на напредъка и хора, сеещи вредно влияние. Но Каупъруд само се усмихваше. Противниците му просто бяха надали вой. По-късно, когато младият Макдоналд заплаши, че ще се обърне към съда, за да принуди съвета да си върши работата, на Каупъруд и на неговите съдружници не им беше толкова весело. Едно съдебно решение, дори да не се увенчаеше е никакви последици, щеше да развърже езиците на вестникарите, на всичкото отгоре наближаваха и изборите за градски съветници. Но Маккенти и Каупъруд съвсем не бяха безпомощни. Те разполагаха с постове, служби, пари, добре организирана партийна система, пивници, вертепи и с онези тъмни стаички, където съдържанието на избирателните урни можеше да бъде подменено.

Дали Каупъруд е участвал във всичко това? Ни най-малко. А Маккенти? Не. С хубави костюми и фино бельо, те често се съвещаваха в седалището на Чикагското кредитно дружество, в директорския кабинет на Северночикагската транспортна компания или в библиотеката на мистър Каупъруд. Там никога не се разиграваха задкулисни сцени. И все пак, когато дойде времето, издателският сговор на Шрайхарт—Симс—Макдоналд не спечели. Партията на мистър Маккенти получи най-много гласове. Е, да, неколцина от най-покварените градски съветници претърпяха поражение, но какво значение имаше загубата на един-двама градски съветници? Новоизбраните лесно можеха да бъдат подкупени или убедени въпреки тържествените предизборни обещания и клетви. И така противниците на Каупъруд не направиха и крачка напред, но настроението против него доста се засили, а сред широката публика се породи впечатлението, че в методите на Каупъруд в управлението на трамвайния транспорт има нещо нередно.

Глава XXXI НЕУДОБНИ РАЗКРИТИЯ