Титан

Каупъруд както винаги изпрати привидно незаинтересовани лица. които да му осигурят участъка на изгодна цена. Но Пурди, който бе стиснат и предпазлив, надуши какво смятат да правят с тунела. Усети, че ще падне голяма печалба.

— Не, не и не — повтаряше той на представителите на мистър Силвестър Туми, вездесъщия агент ма Каупъруд, — нямам намерение да продавам земята. Вървете си!

Накрая мистър Силвестър Туми изпадна в безизходица и се оплака на Каупъруд, а той незабавно повика генерал Ван Сикъл и уважавания Кент Бароус Маккибън, които като морски фарове го направляваха сред тъмните и бурни води на финансите. Генералът беше започнал малко да оглупява и Каупъруд мислеше да го прати в почивка; Маккибън беше в разцвета на силите си — самодоволен, красив, непоколебим, хитър. След като обсъдиха въпроса с мистър Туми, те се върнаха в кабинета на Каупъруд с многообещаващ плач. Уважаемият Нейъм Дикеншийтс, съдия от апелационния съд, отдавна впрегнат в колесницата на Каупъруд с методи, които не е необходимо да описваме тук, беше убеден да насочи обширните си специализирани познания и да намери изход от критичното положение. Той предложи прокопаването на тунела да започне незабавно — първо от източната страна, тоест от Франклин стрийт, а после, след осеммесечна работа, и от запад, откъм Канал стрийт. На тридесетина фута от сградата на мистър Пурди — между нея и реката — се появи шахта, а въпросният господин наблюдаваше с лукав блясък в очите това предизвикателно начинание. Беше сигурен, че когато стане необходима и неговата собственост, Северната и Западната трамвайна компания ще да са принудени да му заплатят скъпо и прескъпо.

— През носа ще им го изкарам — повтаряше си често той, защото не виждаше как ще му вземат полагащия му се фунт месо, но въпреки това понякога се чувствуваше доста неспокоен.

Накрая, когато Каупъруд вече не можеше да протака и трябваше да се сдобие с този толкова бленуван парцел, той повика неговия собственик, който отиде изпълнен с приятното предчувствие за изгодна сделка — тя щеше да му донесе цяло състояние.

— Мистър Пурди — каза непринудено Каупъруд, — пие притежавате зад реката малък парцел, от който имам нужда. Защо не ми го продадете? Не можем ли да се споразумеем приятелски още сега?

Той се усмихна, а Пурди хвърляше лукави и алчни погледи и се питаше колко ли може да измъкне. Сградата заедно със съоръженията, земята и всичко останало струваше около двеста хиляди долара.

— Защо ще ги продавам? Сградата е добра. Върши ми работа, както ще върши и на вас. Печеля добре от нея.

— Точно така — отвърна Каупъруд, — но аз съм Готов да ви платя добре за нея. Тук става дума за нещо, от което ще имат полза всички граждани. Тунелът е важен за западната част на града и за имотите, които може би притежавате там. С парите, които ще ви дам, можете да купите повече земя в околността или някъде другаде и да извлечете голяма полза. Налага се да прокараме тунела точно на това място, иначе нямаше да си губя времето в спорове с вас.

— Ето на! — отсече Пурди. — Почнахте да копаете тунела, без да се съветвате с мен, а сега очаквате, че ще се махна от пътя ви. Не виждам защо ще се махам — само за да ви доставя удоволствие ли?

— Но аз ще ви платя добре.

— Колко?

— Колко искате?

Хитрият като лисица мистър Пурди се почеса зад ухото.

— Един милион долара.

— Един милион долара ли! — възкликна Каупъруд. — Мистър Пурди, не смятате ли, че е малко прекалено?

— Не! — отговори важно Пурди. — Не е повече, отколкото струва.

Каупъруд въздъхна.

— Съжалявам — отвърна замислено той, — но това наистина с прекалено много. А ако още сега ви броя триста хиляди и смятаме въпроса за приключен?

— Един милион! — отряза Пурди, вторачен в тавана.

— Чудесно, мистър Пурди — каза Каупъруд. — Съжалявам много. Ясно е, че няма да се споразумеем така, както се надявах. Наистина смятах да ви заплатя разумна сума, но онова, което искате, е прекалено — дори абсурдно! Може би ще претеглите отново всичко? Все още можем да преместим тунела.

— Един милион долара — повтори Пурди.

— Невъзможно, мистър Пурди. Имотът не струва толкова. Защо не сте почтен? Нека бъдат триста двадесет и пет хиляди в брой, ще получите чека още довечера.

— Мистър Каупъруд, няма да взема нито пет, нито шестстотин хиляди долара, когато и да ми ги предлагате. Зная правата си.

— Добре тогава — каза Каупъруд, — повече нямам какво да ви кажа. Щом отказвате да продадете земята, не я продавайте. Може би по-късно ще промените решението си.