Титан

Начинът, по който се сближи със Сесили Хейгънин, беше много прост. Като стар приятел на семейството и чест посетител в дома на баща й той установи, че дъщерята няма нищо против да стане лесна жертва. Тя беше едро русо момиче на двадесет години, позакръгленичка, изписана като кукла, с големи теменужени очи и много буден ум и на Каупъруд му хареса да се забавлява с нея. Каупъруд си бе играл с нея още но времето, когато Сесили ходеше на училище. а носле на колеж и си идваше за ваканциите. Напоследък се случваше той да обсъжда с журналиста и издателя Хейгънин в библиотеката някои начинания, които искаше да бъдат показани пред обществеността в добра светлина, и имаше възможност да вижда много по-често Сесили. Една вечер, когато баща й бе отишъл да види какво ще реши градският съвет за някакви концесии след няколко малко или повече многозначителни погледа между Сесили и Каупъруд тя замахна закачливо с новата си книга, която държеше, към лицето му, а в отговор той я хвана гальовно за ръцете.

— Не можете да ме спрете толкова лесно — подхвърли шеговито тя.

— Мога, мога — възрази той.

Последва леко боричкане и с полусериозната й съпротива Каупъруд успя да я привлече в обятията си и да притисне главата й към рамото си.

— Е — каза Сесили, вдигнала към него доста притеснен, но и предизвикателен поглед, — сега какво? Просто ще трябва да ме пуснете.

— Но не толкова бързо.

— Ще ме пуснете, разбира се, че ще ме пуснете. Ей сега ще си дойде баща ми.

— Добре, но дотогава няма да ви пусна. От ден на ден ставате все по-хубава.

Тя вече не се бранеше, но продължи да го гледа нервно и донейде замечтано, а той я погали по бузата и я целуна. Стъпките на баща й, който се прибираше, сложиха край на тази случка, но оттук нататък пътят към пълното разбирателство вече бе разчистен.

При Флорънс Кокрейн, дъщерята на Еймър Кокрейн, председател на Западночикагската трамвайна компания — втората любовна връзка за същия период, — подходът малко се различаваше, но резултатът беше същият. Тази девойка, за да си създадете поне бегла представа за нея, също беше блондинка, но по-друга от Сесили — тънка, своенравна и унесена. По това време тя доста се бе увлякла по интелектуалните занимания, четеше Марлоу и Джонсън и гледаше на Каупъруд, който, погълнат от Западночикагската трамвайна компания, се съветваше с баща й, като на велик герой от епохата на Елизабет. Тя се бунтуваше плахо срещу уредения начин на живот, който й налагаха. Каупъруд долови това й настроение, почна да й говори на разни възвишени теми, да я гледа в очите и най-сетне получи отклика, който очакваше. Нито старият Кокрейн, нито неговата почтена съпруга научиха за станалото.

После, докато мислеше за последните увлечения на мъжа си, Ейлийн всъщност се почувствува доволна и донякъде успокоена, много ли са, подобни връзки винаги вдъхват сигурност, тъй като Ейлийн чувстваше, че ако продължава по същия начин, Каупъруд няма да изпитва към никоя жена постоянна привързаност, тъй че, откъдето и да го погледнеш, бе малко вероятно да я напусне.

Но какъв удар, мислеше си все пак Ейлийн, за нейното честолюбие, какъв ужасен край на идеалния брачен съюз, сякаш предопределен да трае до края на живота им. Тя, Ейлийн Бътлър, която през своята младост едва ли бе имала равна по обаяние, сила, хубост, да бъде изместена толкова рано — та тя беше едва четиридесетгодишна — от по-младите! И то от такива глупачки като Стефани Плейтоу, Сесили Хейгънин и Флорънс Кокрейн, явно новата бледолика изгора. А ето тя — енергична, бляскава, с прекрасно лице и тяло, без бръчица по челото, страните, шията, около очите, със златисточервена лъскава коса, с хубава походка, само шестдесет килограма, напълно нормални за нейния среден ръст, с всичките предимства, които дават изисканите тоалети, скъпоценностите, вкусът, умението да се облича — е изместена от тези никаквици. Почти невероятно! Толкова нечестно! Животът бе толкова жесток, а Каупъруд толкова неуравновесен. Боже господи! Като си помисли само, че може да е вярно! Защо не я обича? От време на време тя се разглеждаше в огледалото и още повече побесняваше. Защо тялото й не го задоволяваше? Защо смяташе другите жени за по-красиви от нея? Защо я лъжеше и непрекъснато й се кълнеше, че я обича? Другите мъже бяха верни на жените си. Баща й нито веднъж не бе изменил на майка й. При мисълта за баща си и отношението му към поведението й тя трепна, но това не промени мнението й за сегашните й права. Защо Каупъруд не погледне косата й! Очите й! Гладките й великолепни ръце! Защо не я обича? Защо?