Титан

— Имам поръчение за вас. Накарайте онзи служител на асансьора, с когото работите, да ви даде втори ключ от ателието и да разбере дали от вътрешната страна на вратата има резе. Уведомете ме, след като разберете. Донесете ми ключа. Обадете ми се по телефона първата вечер, когато тя отиде там с мистър Гърни.

Развръзката дойде една вечер няколко седмици, след като започна това обезсърчително разследване. На, небето грееше голяма жълта луна, подухваше топъл приятен летен вятър. Към четири часа следобед Стефани намина в кантората, за да съобщи на Каупъруд, че вместо да остане с него в града, както се бяха уговорили, се прибира в къщи в Западната страна, за да отиде на градинско увеселение, уредено от Джорджия Тимбърлейн, Каупъруд я погледна потиснат. Държеше се весело и сърдечно, подхвърляше шеги, но през цялото време си мислеше колко безсрамна и загадъчна е Стефани, колко умело играе ролята си, за какъв глупак го взима. Той отдаваше необходимото на нейната младост, разпаленост, привлекателност, на вродената й лекомисленост, но не можеше да й прости, че не го обича всеотдайно, както толкова други жени. Тя беше с лятна рокля в бяло и черно, широкопола кафява сламена шапка с яркочервен мак, който хвърляше отблясъци върху лявото й ухо, и с чернобяла панделка, която я правеше необикновено млада и жизнерадостна, своеобразна смесица от древноеврейска и американска кръв.

— Сигурно ще се повеселиш добре? — попита весело и тактично той, като я гледаше тайнствено и непроницаемо. — Ще блестиш сред очарователната си компания. Допускам, че всичките ти почитатели ще бъдат там — Блис Бридж, мистър Ноулс, мистър Крос — и ще се въртят около теб да те канят на танц.

Той не спомена мистър Гърни.

Стефани кимна весело. Изглеждаше наистина в прекрасно безгрижно настроение.

Каупъруд се усмихна при мисълта, че скоро, много скоро сигурно ще си отмъсти. Ще я хване в лъжа, на местопрестъплението — може би в същото това ателие, и ще я отпрати с презрение. Ако бяха живели в по-ранни времена, в Турция например, щеше да накара да я удушат, да я зашият в чувал и да я хвърлят в Босфора. Сега можеше само да я отпрати. Продължаваше да се усмихва и да я милва по ръката.

— Приятно прекарване — извика, когато тя си тръгна.

По-късно вечерта — почти в полунощ — Кенеди му се обади по телефона в къщи.

— Мистър Каупъруд ли е?

— Да.

— Нали си спомняте ателието в Ню артс билдинг?

— Да.

— Сега те са там.

Каупъруд извика един прислужник и му каза да приготви леката двуколка. Беше поръчал на ключар от центъра на града да му изработи по ключа от ателието шперц, с който можеше да отключи лесно вратата отвън. Бръкна в джоба си да провери дали шперцът е там скочи и двуколката и препусна. Когато стигна Ню арт билдинг, намери Кенеди във вестибюла и му нареди да си върви.

— Благодаря — подхвърли рязко, — по-нататък Ще се оправя сам.

Каупъруд не се качи на асансьора, изтича нагоре по стълбите към свободната стая отсреща, после проучи вратата на ателието. Кенеди се оказа прав. Стефани беше вътре, и то с Гърни. Беше довела бледня поет, за да прекара с него една приятна вечер. Тъй като по това време в сградата беше тихо, чу приглушените им гласове, а после Стефани запя припева на някаква песен. Беше бесен, но и благодарен, че тя си бе направила труда да дойде и да го предупреди както винаги мило, че отива на лятно градинско увеселение. Той се усмихна мрачно и саркастично при мисълта как ще я изненада. Извади спокойно шперца, пъхна го в ключалката и го завъртя. Бравата се отключи безшумно. След това Каупъруд хвана дръжката на вратата, натисна я и усети как пружината поддава леко. После съвсем тихо, дочул гърления смях, който познаваше толкова добре, я отвори и влезе.

Изкашля се грубо и твърдо, при което те двамата скочиха, Гърни се скри зад една завеса, а Стефани се закри със завивките на кушетката. Бе изгубила ума и дума, просто не вярваше на очите си. Мъжествен и предизвикателен, но още стъписан, Гърни попита:

— Кой сте вие? Какво търсите тук?

Каупъруд отвърна много непринудено, с усмивка:

— Не търся кой знае какво. Може би мис Плейтоу ще ви обясни. — Той кимна към нея.

Прикована от студения му изпитателен поглед, Стефани потръпна нервно и забрави напълно за Гърни. Той схвана начаса, че става въпрос за предишна любовна връзка, че това е някакъв разгневен и оскърбен любовник, и не беше готов да постъпи нито разумно, нито претеглено.