Титан

Този път както никога Стефани не бе нащрек, не бе настроена да се съпротивлява. От време на време я обземаше безпокойство от различните й връзки и й се приискваше да е откровена с Каупъруд или с всеки, когото наистина харесваше. До Каупъруд с неговата кариера Крос и Ноулс бяха съвсем обикновени хора, но въпреки това Ноулс й харесваше. До Каупъруд младият Форбс Гърни беше окаян просяк и все пак той притежаваше нещо, което Каупъруд нямаше — тъжното поетично очарование. Беше й мъчно за него, Колко е самотен! А Каупъруд беше толкова силен, бляскав, привлекателен.

Може би от желание да е наясно с моралното си положение тя каза накрая:

— Да, не ти казах цялата истина. Малко се срамувах.

В края на признанието, в което Стефани спомена само Ноулс, и то не всичко за него, Каупъруд пламна от гневно възмущение. Защо да се мъкне с тази покварена лъжкиня? Съвсем ясно му беше, че тя, макар и само на двайсет и една години, сменя любовниците си, без да се замисля. И въпреки всичко у това момиче имаше нещо необикновено, нещо магнетично, то беше толкова красиво, че за нищо на света той не искаше да се раздели с нея. Напомняше му за самия него.

— Странна си, Стефани — поде той, надмогнал желанието да я наскърби, да я обиди и Да се раздели завинаги с нея. — Защо не ми го каза по-рано? Колко пъти вече те питам. Още ли твърдиш, че ме обичаш?

— Как можеш да питаш подобно нещо! — възкликна тя с упрек, усетила, че е сглупила, като си е признала. Може би щеше да го изгуби, а не й се искаше. Тъй като в очите му блестеше сурова ревност, изведнъж се разплака. — О, защо ти разказах всичко това! Всъщност няма какво да ти казвам. Изобщо не исках.

Каупъруд се обърка. Познаваше доста добре хората, в това число и жените, здравият разум му подсказвани, че не бива да вярва на това момиче, но пак нещо го теглеше към нея. А може би не го лъжеше и сълзите й бяха искрени?

— И ме убеждаваш, че наистина това е всичко, че преди и след това не е имало друг?

Стефани избърса сълзите си. Бяха в тайния апартамент на Каупъруд на Рандолф стрийт, който той бе наел за любовните си похождения.

— Изобщо не ти вярвам, че ме обичаш — каза тя тъжно и укорително — Не ти вярвам, че ме разбиращ. Нито пък смятам, че ми вярваш. Когато ти обяснявам

как стоят нещата, ти схващаш нищо. Аз не лъжа.

Не съм способна на това. Щом се съмняваш, може би ще е по-добре да не се виждаме повече. Искам да съм откровена с теб, но след като не ми даваш тази възможност…

Тя млъкна натъжена, потисната, много наскърбена и Каупъруд я гледаше с копнеж. Колко безразсъдно го привличаше! Той не вярваше и дума на онова, което му бе казала, и въпреки това не намираше сили да я изостави.

— Ох, не зная какво да мисля — каза навъсено. — Наистина нямам желание да се карам с теб, Стефани, за това, че ми каза истината. Моля те, недей да ме мамиш. Ти си чудесно момиче. Мога да направя много за теб, ако ми дадеш тази възможност. Длъжна си да го разбереш.

— Но аз не те мамя — повтори уморено тя. — Толкова ли не го разбираш.

— Вярвам ти — продължи Каупъруд, като се опитваше да се самозалъже, макар да знаеше, че не бърка. — Но ти живееш толкова свободно, против всякакви норми.

„Ах — помисли си Стефани, — сигурно попрекалих в приказките.“

— Много съм привързан към теб. Привличаш ме толкова силно. Обичам те, повярвай. Недей да ме лъжеш. Престани да се влачиш с тези смешни глупаци, не са достойни за теб. Скоро ще успея да получа развод и тогава ще се радвам да се оженя за теб.

— Но аз не се влача с тях в смисъла, който влагаш ти. Просто ми е забавно с тях. О, разбира се, че ми харесват, Лейн Крос е по своему мил, Гарднър Ноулс също. Всички са мили с мен.

Каупъруд кипна, когато тя нарече Лейн Крос мил. Това го засегна, но той успя да се овладее.

— Дай ми дума, че между теб и който и да е от тези мъже никога няма да има нищо, докато си с мен — почти я замоли той, съвсем необичайна роля за него. — Не желая да те деля с никого. И няма да го допусна. Не ме интересува какво си вършила преди, но занапред не искам да ми изневеряваш.

— Какво говориш! Разбира се, че няма да ти изневерявам. Но, мили, ако не ми вярваш…

Стефани въздъхна мъчително и лицето на Каупъруд се помрачи от гневно, макар и добре прикрито подозрение и ревност.

— Добре, вече ти казах, Стефани, сега ти вярвам. Приемам всяка казана от теб дума. Но ако наистина ми изневериш и аз науча, още същия ден ще се разделим. Не искам да те деля с никого. Не разбирам как, след като твърдиш, че ме обичаш, можеш да се интересуваш толкова от всички тези неща? Явно не от преданост към театъра, нали?

— О, още ли ще се караш с мен? — запита невинно Стефани. — Кога най-после ще повярваш, че те обичам? Може би… — Но тук й се притекоха на помощ нейните артистични способности и тя се разрида неудържимо.

Каупъруд я прегърна.

— Недей да плачеш — започна да я утешава той. — Вярвам ти. Вярвам, че ме обичаш. Иска ми се само да не си толкова лекомислена, Стефани.

Така тази рана беше излекувана засега.

Глава XXVIII РАЗОБЛИЧЕНИЕТО НА СТЕФАНИ