Титан

Когато един ден Кенеди намина да му се представи и му съобщи възпитано, че има желание да се откаже от репортерската работа и се интересува дали не би могъл да му намери подходящо място в трамвайния транспорт, Каупъруд реши да го използва.

— Ще ви изпробвам за известно време като секретар — отвърна любезно той. — Имам няколко по-особени поръчки. Ако се справите, по-късно мога да ви предложа и нещо друго.

Малко след като Кенеди почна работа при Каупъруд, той го извика и му каза:

— Франсис, чували ли сте някога за младеж на име Форбс Гърни, движел се из журналистическите среди?

Бяха в кабинета на Каупъруд.

— Не, сър — отвърна енергично Франсис.

— Тогава сигурно сте чували за „Трупа Гарик“?

— Да, сър.

— Е, Франсис, смятате ли, че можете да се заемете с едно малко проучване и да го направите умно и безшумно?

— Мисля, че да, сър — отговори Франсис, който тази сутрин беше върхът на съвършенството със своя кафяв костюм, вратовръзка с гранатов цвят и халцедоиови копчета за ръкавели. Обувките му бяха лъснати до блясък, а младото му здраво лице сияеше.

— Ще ви кажа какво искам от вас. Има една млада актриса, любителка, на име Стефани Плейтоу, която посещава ателието на художника Крос в Ню артс билдинг. Може би дори да живее там, докато го няма, не зная. Искам да разберете какви са отношенията на мистър Гърни с тази жена. По делови съображения трябва да го знам.

Младият Кенеди беше целият в слух.

— Не бихте ли ми казали къде като начало да разбера нещо за този мистър Гърни? — попита той.

— Струва ми се, че е приятел на един тукашен критик, Гарднър Ноулс. Може да попитате него. Излишно е да ви казвам, че за мен не бива да споменавате и дума.

— О, напълно ми е ясно, мистър Каупъруд.

Младият Кенеди тръгна замислен. Как да изпълни поръчението? С истинско журналистическо умение потърси първо други журналисти, от които научи — малко от един, малко от друг — какво представляват „Трупа Гарик“ и жените в нея. Излъга, че пишел едноактова пиеса, която се надявал да бъде поставена.

След това посети ателието на Лейн Крос и се представи за репортер. Мистър Крос бил извън града, каза му служителят на асансьора. Ателието му било затворено.

Мистър Кенеди се замисли за миг.

— Не живее ли някой в ателието му през летните месеци? — попита той.

— Струва ми се, че идва една млада жена, да, точно така.

— Не знаете ли случайно коя е?

— Зная. Казва се Плейтоу. Защо питате?

— Вижте какво — каза Кенеди и огледа приветливо и проницателно доста бедно облечения прислужник, — искате ли да спечелите малко пари, пет-шест долара, и то без неприятности?

Служителят на асансьора, чиято седмична заплата беше точно осем долара, наостри уши.

— Интересува ме кой идва заедно с мис Плейтоу, кога идват и всичко останало. Ще ви дам петнадесет долара, ако науча онова, което искам, а пет долара ще получите още сега.

Служителят имаше точно шестдесет и пет цента в джоба си. Той погледна Кенеди с известно колебание, но с голяма готовност.

— Добре, какво да направя? — повтори той. — След шест часа си тръгвам. Между шест и дванадесет за асансьора се грижи портиерът.

— Няма ли свободна стая до това ателие? — попита приятелски Кенеди.

Служителят се замисли.

— Има. Точно срещу него.

— По кое време идва обикновено мис Плейтоу?

— За вечерите не знам. Инак идва и сутрин, и следобед.

— А с нея има ли някой?

— Понякога един мъж, понякога едно-две момичета Всъщност ще ви кажа честно, не съм обръщал особено внимание.

Кенеди си тръгна, като си свиркаше.

От този ден започна да следи внимателно доста лекомислената обстановка в ателието. Влизаше и излизаше, но наблюдаваше главно кога идва и си отива мистър Гърни. Откри онова, за което вече се бе досетил: мистър Гърни и Стефани прекарват в ателие часове наред по най различно време — след като някоя компания например се бе веселила и всички се бяха разотишли, дори и Гърни, конто после се връщаше крадешком, понякога със Стефани, ако тя тръгнеше с другите, или сам, ако беше останала в ателието. Бавеха се различно и Кенеди, за да бъде абсолютно точен, записваше дните, датите и часовете и сутрин оставяше в запечатан плик бележките на Каупъруд. Каупъруд бе бесен, но изпитваше такова силно влечение към Стефани, че все още не се решаваше да действува. Искаше да види докъде ще стигне двуличието й.

За пръв път изпадаше в такова положение и бе учуден. Макар и умът му по цял ден да беше погълнат от работата, мислите му постоянно го връщаха към Стефани. Къде е тя? Какво прави? Безочливостта, с която го лъжеше, му напомняше за него. Само като си помислеше, че може да го предпочете пред друг, особено сега, когато той се славеше като човека, преобразил града. Дойде му много. Напомняше му, че остарява и че някой ден ще бъде изместен от младите. Тази мисъл го нараняваше и му причиняваше болка.

Една сутрин след особено мъчителна нощ, през която бе мислил само за Стефани, Каупъруд каза на младия Кенеди: