Титан

Последното нещо, за което мислеше Стефани, бе как да скъса с другите, за да остане вярна на Каупъруд. Не я съдете много. Тя бе неустойчиво химическо съединение, беше артистка до мозъка на костите си и семейството й не я разбираше и наглеждаше както трябва. Беше много увлечена по Каупъруд, по неговата сила и кадърност. Също тъй увлечена бе по Форбс Гърни — към поетичния ореол, с който той бе обгърнат. Тя го изучаваше с любопитство, докато се срещаха ни различни поводи, и когато откри, че е срамежлив и затворен, реши да го съблазни. Чувстваше, че е самотен, потиснат и беден, и женската й способност към състрадание естествено я караше да е нежна.

Постигна лесно целта си. Една нощ излязоха на разходка с малката, бърза едномачтова яхта на Блис Бродж, Стефани и Форбс Гърни седнаха на носа и се загледаха в ширналата се пред тях сребърна лунна пътека. Другите „лудуваха“ в каютата — смееха се и пееха. На всички им беше напълно ясно, че Стефани проявява интерес към Форбс Гърни, и понеже той беше очарователен, а тя упорита, не им пречеха, само ИМ подмятаха от време на време но някоя шега. Неопитен в любовта и сърдечните отношения, Гърни не знаеше как да се възползва от това голямо щастие, как да започне. Разказа на Стефани живота си в своя роден дом сред житните ниви на Северозапада, как семейството му се преместило от Охайо, когато бил тригодишен, колко тежък е трудът, с който се е захващал. Много пъти, докато орял, се спирал под някое дърво, за да напише стихотворение, да погледа птиците или да помечтае как ще отиде да учи в колеж или да замине за Чикаго. Тя го гледаше със замечтан поглед, мургавата й кожа изглеждаше меднобронзова на лунната светлина, а черната и коса сияеше с необикновен сивосинкав блясък. Чувствителен към красотата във всичките й проявления, Форбс Гърни най-сетне се осмели да докосне ръката на Стефани, а тя — след Ноулс, Крос и Каупъруд — потръпна цялата. Какво мило момче! Къдравата кестенява коса му придаваше вида и чистотата на древна гъркиня. Тя застина в очакване.

— Де да можех да ви кажа какво ми е на сърцето — промълви най-сетне той с пресипнал глас, сякаш нещо беше заседнало на гърлото му.

Тя сложи ръка върху неговата.

— Скъпи! — прошепна.

Той разбра, че му е позволено. Обзе го огромен възторг. Погали ръката й, плъзна я по талията й, после се осмели да я целуне по мургавата буза, извърната замечтано от него. Стефани отпусна глава върху рамото му и той зашепна страстно някакви банални неща — че е божествена, артистична, прекрасна! С нейните разбирания всичко това можеше да завърши само по един начин. Тя му подсказа да намине у тях, да разгледа книгите и пиесите й в гостната на горния етаж, да я чуе как пее. Попаднала най-после в прегръдките му, Стефани лесно му подсказа какво да прави. Той видя, че тя не е девствена, и после…

Междувременно Каупъруд беше напълно погълнат от мислите за големите електростанции, огромните парни машини, за заплащането на неговите работници, които вече бяха две хиляди и някои от които заплашваха да обявят стачка, за това как да закрепи и да оборудва тунела на Ла Сал стрийт, за трамвайното колело в центъра на града, по Ла Сал, Мънроу, Диърборн и Рандолф стрийт, а също и за това какво ли прави сега Стефани Плейтоу, която си представяше в какви ла не сцени. Сега можеше да се среща с нея само от време на време. Не пропусна да забележи, че след като започна да използва информацията, която му даваше за това, къде е ходила, и за доста вятърничавия си живот, той чуваше все по-рядко за Гарднър Ноулс, Лейн Крос и Форбс Гърни и много повече за Джорджия Тимбърлейн и Етел Тъкърман. Защо Стефани бе станала толкова мълчалива. Веднъж тя каза за Форбс Гърни: „Горкото момче, живее толкова трудно и дрехите му са толкова лоши.“ Напоследък с подаръците, които й правеше Каупъруд, Стефани се обличаше безупречно. Взимаше от него достатъчно, за да поддържа гардероба си според своя вкус.

— Защо не го изпратиш при мен? — попита Каупъруд. — Бих могъл да му намеря някаква работа.

Много му се искаше да го настани някъде, където да наблюдава всяка негова стъпка. Мистър Гърни обаче не му поиска работа, а Стефани престана да говори колко е беден. След като през юни й даде двеста долара, Каупъруд я срещна съвсем случайно с Гърни на Уошингтън стрийт. Мистър Гърни, блед и симпатичен, беше облечен много добре. Носеше карфица, която, както знаеше Каупъруд, принадлежеше на Стефани. Тя не се смути ни най-малко. Накрая се изпусна, че Лейн Крос заминал да прекара лятото в Ню Хампшир и оставил на нейно разположение ателието си. Каупъруд реши да постави ателието под наблюдение.

По онова време сред служителите му имаше млад амбициозен журналист, двадесет и шест годишен, на име Франсис Кенеди. Беше написал много умна статия за неделния брой на „Инкуайърър“, в която описваше Каупъруд, и неговите планове и изтъкваше какъв забележителен човек е той. Това се хареса на Каупъруд.