Титан

Шрайхарт и неговите съдружници бяха учудени от тези бързи действия, от тази шеметна фантасмагория от финансови операции. На закостенелите собственици на чикагските трамвайни линии им се струваше, че този млад титан от източните щати има намерение да глътне целия град. Чикагското кредитно дружество, основано от него, Адисън Маккенти и други за машинации при издаването на облигации, за което се говореше, че също е под негово ръководство, процъфтяваше. Очевидно той можеше да издава чекове за милиони, без да е задължен на по-старите и по-консервативните мултимилионери на Чикаго. Най-лошото бе, че Каупъруд — това парвеню, този бивш затворник, пришелец, когото се бяха опитвали с всички сили да смажат финансово и да отлъчат от обществото, сега се бе превърнал в привлекателна, дори популярна личност за чикагските граждани. Те под път и над път цитираха неговите възгледи и мнения по почти всички въпроси, вестниците, дори най-враждебно настроените към него, не смееха да то пренебрегват. Техните собственици сега съзнаваха напълно, че се е появил нов финансов противник, достоен да кръстоса меча си с тях.

Глава XXVII ОМАЯНИЯТ ФИНАНСИСТ

Интересно е да се отбележи, че колкото и да беше способен и погълнат от голямото си начинание в трамвайния транспорт, засегнало вече хиляди, хиляди души, Каупъруд намираше пълен покой и удовлетворение в компанията и в постъпките на Стефани Плейтоу. Няма да е пресилено да кажем, че у нея той може би откриваше съживени духът и личността на Рита Солбърг. Рита обаче му беше вярна — никога не й бе минавало през ум да изневери на Каупъруд, докато той я обича, дълго време тя беше вярна и на Харолд Солбърг въпреки любовните му истории. Стефани, обратното, колкото и да е странно, смяташе, че любовта не означава непременно и физическа вярност, че тя може да е влюбена в Каупъруд и пак да му изневерява, нещо, породено от това, че тя не изпитваше засега истински възторг от него. Хем го обичаше, хем не го обичаше. Отношението й не можеше да се отъждествява изцяло с нейната силна, животинска чувственост, то по-скоро се обясняваше с някаква неясна, добродушна щедрост, заради която й се струваше, че е жестоко да скъса с Гарднър Ноулс и Лейн Крос, след като те са се държали така мило с нея. Гарднър Ноулс я превъзнасяше непрекъснато с надеждата, че славата й ще се разнесе сред професионалните трупи, посещаващи града, и те ще я вземат и ще я направят знаменита актриса. Лейн Крос беше лудо, безумно влюбен в Стефани и на нея й беше трудно да скъса с него, но въпреки това беше сигурна, че все някога ще го направи. Имаше и още един мъж — млад драматург и поет на име Форбс Гърни — висок, рус, емоционален, появил се наскоро в театъра, който я ухажваше или по-точно беше ухажван от нея през свободното й време, а тя разполагаше изцяло с времето си. Нехайно, както подобава на актриса, тя отказа да ходи на колеж като сестра си в безделничеше и както се изразяваше, развиваше своите артистични способности.

Каупъруд естествено научи много за живота й в театъра. От началото приемаше донякъде иронично бърборенето й, разказите на това според него пламенно момиче, увлечено от лекомислената романтика на театралния свят. Но полека-лека почна да му става интересно от свободата на постъпките й, от лекотата, с която тя се местеше от място на място — в ателието на Лейн Крос, в ергенския апартамент на Блис Бридж, където той приемаше приятелите си от „Трупата Гарик“, в дома на мистър Гарднър Ноулс в близката част на Северната страна, където след представленията той често посрещаше гости. На Каупъруд му се струваше, да не кажем нещо повече, че Стефани живее доста свободно и безпорядъчно, но този живот отразяваше точно душата и. Той обаче започна да се съмнява.

— Къде беше вчера, Стефани? — питаше я, когато се срещаха да обядват или рано привечер, или когато тя се отбиваше понякога в новата кантора в Северната страна, за да се поразходят пеша или с карета.

— О, вчера сутринта ходих в ателието на Лейн Крос и пробвах някои от неговите индуски шалове и наметала. Той има много в най-прекрасните оранжеви й сини тонове. Ако можеше да ме видиш с тях! Как ми се иска да ме видиш.

— Сама ли ходи?

— Да, за малко. Мислех, че там ще бъдат Етел Тъкърман и Блис Бридж, но те закъсняха. Лейн Крос е много симпатичен. От време на време се държи глуповато, но ми харесва. Портретите му са толкова оригинални.

И тя се впусна да описва неговото претенциозно, но слабо изкуство.