Титан

Самоуверен, напълно безразличен към противниците си, Каупъруд донякъде бе ядосан, че предложенията му се посрещат така, но въпреки това все още смяташе, че ще се справи с трудностите, ако се вслуша в съвета на Маккенти и най-напред завладее властта Веднъж да прокара кабелната линия, да пусне новите вагони, да ремонтира тунела и да го освети добре, веднъж да премахне задръстването на моста, и жителите ще видят огромните положителни промени и ще го подкрепят. Накрая всичко беше готово и съветът даде разрешение. Маккенти, който донякъде се съмняваше и резултата от обсъждането, нареди да му донесат в заседателната зала люлеещ се стол и слуша часове наред обсъждането на проектите за концесии. Седеше уж като любопитен зрител, другите научиха за постъпката на Маккенти, когато бе твърде късно да се намесят. Когато Адисън и Видера прочетоха насмешливите бележки във вестниците, вдигнаха вежди и се намръщиха.

— Доста груба постъпка — изкоментира Адисън. — Смятах, че Маккенти е по-тактичен. Това е то, ирландското възпитание.

Александър Рамбо, голям почитател и последовател на Каупъруд, се усъмни, че вестниците лъжат, че Каупъруд се е свързал сериозно с Маккенти и с това е потъпкал общественото мнение. Смяташе предложението на Каупъруд за толкова уместно и разумно, че не разбираше защо някой се обявява сериозно срещу него и защо Каупъруд и Маккенти трябва да прибягват до подобни методи.

Все пак бе разрешено на посочените улици да бъде построено трамвайно колело. Тунелът беше предоставен за деветстотин деветдесет и девет години срещу сумата пет хиляди долара годишно. Бе поставено условието старите мостове на Стейт, Днърборн и Кларк стрийт да бъдат ремонтирани, заменени с нови, но във всички документи имаше „уговорка“, която анулираше това условие. „Кроникъл“, „Инкуайърър“ и „Глоуб“ веднага протестираха бурно. Каупъруд ги прочете и само се усмихна. „Нека си мърморят — каза си той наум. — Направих им много разумно предложение. Защо се оплакват? Сега върша много повече от Градската чикагска железница. Това си е чиста завист, нищо друго. Ако Шрайхарт или Мерил бяха поискали същото, нямаше да има недоволство.“

Мистър Маккенти се отби в кантората на Чикагското кредитно дружество, за да поздрави Каупъруд.

— Момчетата постъпиха според моите очаквания — каза той. — Наложи се и аз да присъствам, тъй като дочух, че десетина смятали да ни подложат крак в последния момент.

— Добра работа свършиха, добра работа! — отвърна весело Каупъруд. — Цялата врява ще отшуми. Винаги е така, когато поискаме нещо. Въздухът ще се прочисти. Ще им осигурим такова прекрасно обслужване, че ще забравят всичко и ще се радват, че са ни предоставили тунела.

Въпреки всичко сутринта, след като концесиите бяха дадени, доста влиятелни личности се възмущаваха от тях. Мистър Норман Шрайхарт, който чрез вестника си хвърляше гръм и мълнии срещу Каупъруд, погледна доста мрачно мистър Рикетс, когато се срещнаха.

— И така — каза магнатът, предвидил някаква застрашителна атака срещу неговата святая светих. — Градската чикагска железница — виждам, че нашият приятел мистър Каупъруд успя да постигне своето в градския съвет. Напълно съм убеден, че си служи с парите точно така, както пожарникарят — с водата. Хитър е като лисица. Ще се радвам, ако установим, че се е сдушил с онези политици в градския съвет или пък с мистър Маккенти. Сигурен съм, че е решил да властва в града не само политически, но и финансово, и затова трябва да го държим под око. Ако общественото мнение се надигне против него, с времето ще го изместим. Чикаго може да му се стори доста неудобен. Познавам Маккенти, но той не е от хората, с които искам да си имам вземане-даване.

Мистър Шрайхарт вършеше работите си в градския съвет чрез неколцина подчинени, но доста неоправни адвокати от Южната компания. Те изобщо не можеха да се мерят с мистър Маккенти.

— Много сте прав — възкликна Рикетс с искрено одобрение и глуповато самодоволство, след което закопча копчето на жилетката си и оправи маншетите си. — Маккенти е царят на политиканите. За да го хванем натясно, трябва да си отваряме очите на четири.

Мистър Рикетс с радост би преминал на страната на мистър Каупъруд, стига да не беше толкова задължен на Шрайхарт. Не че Каупъруд му беше симпатичен, но той съзираше у него човек с бъдеще.

В това време Макдоналд-младши приказваше в редакцията на „Инкуайърър“ с Клифърд Дю Боа и от мисълта, че разговорът по телефона с Каупъруд не му бе донесъл никаква изгода, бе в язвително, подигравателно настроение.

— Е — каза той, — излиза, че нашият приятел Каупъруд не се вслуша в съвета ни. Постигна целта си, но „Инкуайърър“ ще го държи под прицела си. Все ще поиска и други неща от съвета.

Клифърд Дю Боа погледна с любопитство своя ядосан млад шеф. Не знаеше нищо за разговора му по телефона с Каупъруд, но затова пък знаеше как би постъпил с ловкия финансист, стига да беше, на мястото на Макдоналд.