Титан

— Какво могат да направят? Искането ви е разумно. Защо градският съвет да не ви даде тунела? В този си вид той не е нужен на никого. А колкото до трамвайното колело, нали на други улици вече са го направили? Мен ако питате, мътят ви водата чикагската железопътна компания, богаташите от Стейт стрийт и сганта, свързана с газовите компании. И преди съм им сърбал попарата. Дай им каквото искат и те ще викнат, че начинанието е високо нравствено. Дай същото на някой друг и те ще почнат да търсят кусури. Аз не им обръщам почти никакво внимание. Градският съвет е в наши ръце. Нека той вземе решението. И тогава да доказват, че съветниците не са действали по своя воля. Кметът е разумен човек. Ще подпише решенията. Оставете младия Макдоналд да си говори, каквото иска. Ако се разприказва повече, ще поговоря с бащи му. А що се отнася до Хисъп, той е кека. Не си спомням да е поддържал някакво полезно за Чикаго начинание, ако против него са се обявявали Шрайхарт, Мерил, Арнийл или някой от шайката му. Познавам ги не от вчера. Моят съвет е да продължавате и да не им обръщате внимание. Да вървят по дяволите! Всичко ще тръгне по мед и масло, ако станете силен колкото тях. В бъдеще те няма да получат нищо, без да заплатят за него. Винаги са ми пречили, когато съм бил в нужда.

Но Каупъруд остана сдържан и замислен. Питаше се дали да плати на младия Макдоналд. Адисън смяташе, че Макдоналд не може да повлияе на нищо. Накрая след дълго двоумене Каупъруд реши да постъпи така, както е смятал. В резултат на това репортерите, които се навъртаха около кметството и заседателната зала на съвета и бяха свързани със съветника Томас Даулинг, главния човек на Маккенти в съвета, и които от време на време — всъщност доста редовно — се отбиваха в Северночикагската трамвайна компания в новата удобна кантора на Каупъруд в Северната страна, сега разбраха, че много скоро в градския съвет ще бъдат приети две решения — първо, тунелът на Ла Сал стрийт да бъде използван безвъзмездно за неограничен период (на практика — да бъде подарен), второ, на Ла Сал, Мънро, Диърборн и Рандолф стрийт да бъде прокарано трамвайно колело. Каупъруд даде бомбастично интервю и описа въодушевено всички сегашни и бъдещи начинания на Северночикагската компания и обясни какво блестящо бъдеще ще осигури на Северната страна и на деловия център.

Шрайхарт, Мерил и някои други, свързани със Западночикагската компания, веднага тръгнаха по редакциите на вестниците и клубовете да се оплакват на Рикетс, Бракстън, младия Макдоналд и на останалите издатели. Всички завиждаха на главозамайващия успех на Каупъруд. Но защо, както изтъкна иронично Каупъруд, всички забравят, че няма що-годе значима компания в Чикаго, която да не е искала и да не е получавала какво ли не безвъзмездно? Успехът му с чикагските газови компании, дръзкият му, макар и безуспешен опит да влезе във висшето общество на Чикаго, филаделфийското му минало, което той не криеше, караха чувствителните кохорти на ултраконсервативните предприемачи да изпитват голям страх. В „Кроникъл“, вестника, финансиран от Шрайхарт, се появи съобщение, озаглавено „Нагло заграбване на градски тунел“. Това заявление бе твърде грубо и ядоса много Каупъруд. От друга страна, „Прес“ (вестникът на мистър Хейгънин) посрещна доста радушно идеята за колелото, но изказа известни съмнения дали тунелът следва да бъде даван безвъзмездно. Издателят Хисъп се почувствува длъжен да изтъкне, че не е достатъчно за тунела да се плати само чисто номинална компенсация и че в разрешителното за трамвайното колело трябва да бъдат включени „допълнителни клаузи“, задължаващи Северночикагската компания да поддържа в отлично състояние тези оживени улици и да се грижи за осветлението им. „Инкуайърър“, който се ръководеше от мистър Макдоналд-младши и мистър Дю Боа, бълваше змии и гущери: тунелът не бива да бъде предоставян безвъзмездно, не бива да бъдат давани концесии за деловия център на града. Не се споменаваше нищо за Каупъруд. „Глоуб“, вестникът на мистър Бракстън, твърдеше, че не бива да се дава концесия за тунела и че трябва да се намери по-добро място за трамвайното колело — по-широко и по-удобно за гражданите, което може би да включва Стейт стрийт или Уобаш авеню, или и двете, тъй като там беше универсалният магазин на мистър Мерил. Ето какво пишеха вестниците и човек съвсем ясно можеше да види доколко интересите на гражданите са застъпени в тази полемика.