Титан

— Да, Каупъруд е хитър — отбеляза той. — Нашият приятел Причард от съвета твърди, че всички, в това число и кметът, са подкупени и че чрез Маккенти Каупъруд може да получи винаги, каквото си поиска. Даулинг играе по неговата свирка, а вие знаете какво означава това. Старият генерал Ван Сикъл също работи за него. А виждали ли сте този стар лешояд да се върти някъде, ако няма мърша?

— Ловък е — каза Макдоналд. — Но що се отнася до Каупъруд, той няма да се измъква винаги по този начин. Издига се много бързо. Иска прекалено много.

Мистър Дю Боа се усмихна тайно. Забавляваше го как Каупъруд е подминал Макдоналд и неговите възражения — беше минал и без услугите на „Инкуайърър“. Дълбоко в себе си беше убеден, че ако старият генерал беше тук, той щеше да подкрепи финансиста.

Осем месеца, след като завладя тунела на Ла Сал стрийт и четири от главните улици в центъра, където смяташе да направи трамвайното колело, Каупъруд се зае с изпълнението на втората част от плана си — да се сдобие с тунела на Уошингтън стрийт и със Западночикагската компания, която продължаваше да крета със старите си конски трамваи. Историята със Северната компания се повтори. Средните акционери са изключително нервни, податливи и страхливи. Те са като онази мида, която при най-малката неочаквана промяна в налягането се затваря в своята черупка и се притаява. Данъчната служба на съвета почна да завежда дела срещу Западната компания и я принуди да изплати данъци за трамвайния транспорт, дотогава удобно премълчавани. Отделът за градско благоустройство непрекъснато нападаше компанията за лошото състояние на улиците. Отделът по водоснабдяването откри по някакъв странен начин, че компанията краде вода. От друга страна, усмихнатите представители на Каупъруд Кафрат, Адисън, Видера се срещаха с членовете на управителния съвет и с акционери и им описваха бляскавите дни, които очакват Западночикагската компания, ако тя се съгласи да преотстъпи петдесет и един процента от своите акции — петдесет и един процента от хиляда двеста и петдесетте акции — срещу великолепната сума шестстотин долара за всяка двадесетдоларова акция, и тридесетпроцентна лихва за останалите акции.

Кой ще устои? Дръжте гладно куче, бийте го, а с другата ръка го галете, примамвайте го с къс месо и не след дълго то ще прави всичко, което му кажете. Каупъруд го знаеше. За добро или лошо, неговите пратеници бяха неуморими. В края на краищата, и то не след дълго, членовете на управителния съвет и главните акционери на Западночикагската компания не издържаха, а после, о, чудо! Западночикагската компания предаде цялата си собственост на Северночикагската, а тя от своя страна я преотстъпи на Чикагската пътническа компания, която Каупъруд бе създал, за да се сдобие с тунела на Уошингтън стрийт. Как го е постигнал? Този въпрос беше на езика на всички финансисти. Кои са хората или организацията, осигуряващи огромните суми — от общо хиляда и двестата акции на старата Западна компания те бяха купили шестстотин и петдесет по шестстотин долара едната, плюс тридесетпроцентна годишна лихва за останалите? Откъде идваха парите за кабелните линии? Всичко беше доста просто, стига те да можеха да мислят. Каупъруд бе получил средствата срещу бъдещите си печалби.

Още преди вестниците или обществеността да са възроптали, тълпи от хора заработиха ден и нощ в дяловия център на града, запалените факли и удрящите чукове превърнаха квартала в същински ад. Работниците строяха първото голямо трамвайно колело и ремонтираха тунела на Ла Сал стрийт. Същото бе положението и в Северната и Западната страна, където се Полагаха бетонните тръби за кабелите, строяха се нови мотриси и вагони, нови трамвайни депа, надигаха се големи светещи електростанции. Градът, свикнал толкова отдавна със задръстванията по мостовете, със застланите със слама неотоплявани конски трамваи, подскачащи по разклатените релси, очакваше с нетърпение да види новата линия. Тунелът на Ла Сал стрийт скоро блесни с бялата си мазилка и електрическото осветление. Дългите авенюта и улици на Северната страна бяха прорязани от бетонени тръби и тежки трамвайни релси. Електростанциите бяха довършени и линията — изградена, когато все още не бяха сключени договорите за Западната страна.