Титан

За нещастие на Ейлийн въпросът не приключи с това — един следобед тя отиде на гости у Рийс Грайър, млад скулптор, който правеше светска кариера и които й беше представен от Тейлър Лорд, и почувствува какво е за обществото да бъдеш съпруга, пренебрегвана от мъжа си. Когато влизаше, дочу случайно две жени, които си говореха в ъгъла зад паравана, сложен да скрива горните дрехи.

— О, ето я и мисис Каупъруд — каза едната. — Съпруга е на трамвайния магнат. Миналата зима и пролет той ходеше с младата Плейтоу от „Трупа Гарик“.

Втората кимна и огледа завистливо великолепната кадифена зелена рокля на Ейлийн.

— Дали му е вярна? — попита тя, а Ейлийн наостри слух. — Изглежда доста решителна.

Ейлийн успя да зърне двете интригантки малко по-късно, когато те не я гледаха, и върху лицето й се изписа някаква смесица от раздразнение и неприязън, но каква полза? Тези отвратителни клюкарки я бяха ранили в самото сърце. Беше обидена, ядосана, смутена. Как само я излагаше Каупъруд, който със своето непостоянство даваше повод за сплетни!

Един ден, малко след разговора си с мисис Плейтоу, Ейлийн стоеше случайно на площадката пред своя будоар, откъдето се виждаше долният хол, и чу как две от прислужниците й обсъждаха живота в Чикаго изобщо и по-точно на Каупърудови. Едната — камериерка — беше висока и слаба на около двадесет и седем-двадесет и осем години, а другата, ниска и пълна, четиридесетгодишна, беше помощник-икономка. Преструваха се, че бършат прах, макар и да се бяха събрали да поклюкарстват тихо. Високото момиче бе работило доскоро у семейството на Еймър Кокрейн, бившия председател на Западночикагската железопътна компания, а сега — на новата Западночикагска трамвайна.

— Ама знаеш ли как се изненадах — чу Ейлийн момичето, — когато разбрах, че идвам тук? Просто не повярвах на ушите си, когато ми казаха. Та нали мисис Флорънс ходеше през ден да се среща с него. Чудя се как майка й не забеляза нищо.

— Ох — въздъхна другата. — Голям женкар е. — Ейлийн не успя да види жеста, който направи жената. — Тук често идваше едно девойче. Баща й живее малко по-нагоре по улицата. Казва се Хейгънин. Оня, сутрешният вестник „Прес“, е негов. Има чудна къща малко по-нататък. Скоро не съм я срещала, но съм го виждала често да я целува ей в тая стая. Жена му сигурно знае всичко. Слушай какво ти казвам. Казаха ми, че се сбила горе с някаква жена, с която той ходел и я водел тук, в къщата. Разправят, че я напердашила ужасно — писъци, трясъци, не е за говорене! Големи женкари са тия мъже.

Някакъв лек шум накара клюкарките да се разотидат, но Ейлийн бе чула достатъчно, за да разбере всичко. Какво да прави? Как да научава повече за тези нови жени, за конто нямаше и представа. Моментално заподозря Флорънс Кокрейн, защото знаеше, че преди прислужницата е работила у Кокрейнови. А после и Сесили Хейгънин, дъщерята на издателя, с когото имаха най-приятелски отношения. Каупъруд я целувал? Нямат ли край тези негови истории — тези негови изневери!

Тя влезе бясна и огорчена в стаята си, където потъна в безкрайни мисли — питаше се дали да го напусне, дали открито да го упрекне или да наеме отново детективи. Но каква полза? Веднъж бе прибягнала до детективи. Беше ли предотвратила връзката му със Стефани Плейтоу? Ни най-малко. Ще предотврати ли занапред другите му връзки? По всяка вероятност — не. Семейният й живот с Каупъруд явно свършваше ужасно. Не можеха да продължават вечно така. Може би бе сбъркала, като го бе отнела на първата мисис Каупъруд, макар и да не й се вярваше, тъй като Лилиан Каупъруд не беше жена за него, но защо е тази разплата? Ако беше суеверна или религиозна и четеше Библията, а тя изобщо не го правеше, можеше да си повтаря онова фаталистично твърдение от Новия завет: „С какъвто аршин мерите, с такъв ще ви се отмери.“

Истината беше, че неукротимото неограничено влечение на Каупъруд към нежния пол в крайна сметка не можеше да не доведе до неприятни последици. След като скъса със Стефани Плейтоу, той съвсем се развихри и сред многото злочести жертви бяха прелестната дъщеря на такъв почтен човек като издателя Хейгънин, негов най-искрен и отзивчив поддръжник във вестникарския свят, и дъщерята на Еймър Кокрейн. Всъщност в повечето случаи той беше и жертва на прелъстяването, и прелъстител, тъй като не само отправяше предизвикателства, но и ги получаваше.