Титан

Една вечер малко след това тя седеше в своя будоар, четеше и чакаше мъжа си, когато телефонът иззвъня и той й съобщи, че е принуден да остане до късно в кантората си. После й каза, че може би ще замине за около ден и половина до Питсбърг, но че при всички положения ще се върне на третия ден, ако днешният се смята за първи., Ейлийн се натъжи. Личеше от гласа й Имаха уговорка да вечерят със семейство Хьоксемас, след което да отидат на театър. Каупъруд й предложи да отиде сама, но Ейлийн отказа доста рязко, окачи слушалката, без дори да му каже „довиждане“. В десет часа той отново й се обади да й каже, че е променил решението си и ако тя има желание да отидат някъде — на вечеря може би, — да се облече, ако ли не, той ще се прибере.

Ейлийн моментално се досети, че е смятал да се позабавлява, но планът му се е провалил. След като бе. развалил и нейната вечер, се прибираше поради липса на по-добро. Това я вбеси. Неговото непостоянство в чувствата й играеше по нервите. Бе надвиснала буря, която се разрази. След малко Каупъруд влезе като фурия, прегърна я още докато тя вървеше към него, и я целуна по устата. Погали я шеговито, но все пак нежно по ръцете, потупа я по раменете. Като видя, че тя се мръщи, я попита:

— Какво има, малкото ми?

— Нищо особено — отвърна раздразнено Ейлийн. — Да не говорим повече за това. Вечерял ли си?

— Да, поръчахме да ни я донесат в кантората, — Имаше предвид Маккенти, Адисън и себе си и казваше истината. Тъп като поне сега бе искрен, се почувствува задължен да се оправдае. — Тази вечер не можах да се освободя. Извинявай, че работата ми отнема толкова време, но скоро ще се отърва от нея. Нещата ще се оправят.

Ейлийн се отскубна от прегръдката му и отиде до тоалетката. Огледа се и видя, че косата й е поразрошена, затова я приглади. После огледа брадичката си и се зае отново с книгата — нацупи се, помисли Каупъруд.

— Какво се е случило, Ейлийн? — повтори той. — Не се ли радваш, че съм в къщи? Зная, че напоследък ти дойде много, но било каквото било, я по-добре гледай в бъдещето.

— Бъдещето! Бъдещето! Не ми говори за бъдещето. То не ми готви кой знае какви радости — отвърна тя.

Каупъруд разбра, че още малко и Ейлийн ще избухне, но вярваше, че ще я успокои и укроти с убедителността и любовта си.

— Не се дръж така, скъпа — продължи той. — Знаеш, че винаги съм те обичал. И ще те обичам. Признавам, че има дреболии, които ми пречат да си бъда у дома толкова, колкото ми се иска, това обаче не влияе ни най-малко на чувствата ми, които си остават същите. Мисля, че трябва да го разбереш.

— Чувствата! Чувствата! — каза присмехулно Ейлийн. — Да, знам колко силни са чувствата ти. Достатъчно чувства имаш да подаряваш на други жени накити от нефрит и скъпоценности и да тичаш след всяка фуста. Не е нужно да се прибираш в десет вечерта, когато няма къде другаде да отидеш, и да ми говориш за чувства. Зная колко силни са чувствата ти. Пфу!

Тя се облегна раздразнено на стола и разтвори отново книгата. Каупъруд я погледна напрегнато, защото намекът за Стефани бе съвсем неочакван. Тези истории с жени ставаха понякога направо отчайващи.

— За какво всъщност намекваш? — попита той предпазливо и уж много чистосърдечно. — Не съм подарявал на никого никакви нефрити и скъпоценности, нито пък, както се изрази, съм тичал след всяка фуста. Не разбирам за какво говориш, Ейлийн.

— О, Франк — отвърна уморено и недоверчиво Ейлийн, — какъв лъжец си! Защо ме лъжеш в очите? Уморих се от всичко това, до гуша ми дойде. Как прислужниците ще знаят толкова неща и ще ги обсъждат тук, ако те не бяха истина? Не съм канила мисис Плейтоу да идва и да ме пита защо си подарил на дъщеря л украшения от нефрит. Знам защо лъжеш, искаш да ми затвориш устата и да ме накараш да мълча. Страх те е, че ще отида у мистър Хейгънин, у мистър Кокрейн или мистър Плейтоу, а може и при тримата. Успокой се, няма да го направя. Омръзнахте ми и ти, и твоите лъжи. Стефани Плейтоу — тази суха върлина! Сесили Хейгънин — тази лепкава смола! И Флорънс Кокрейн — същински чироз! — Понякога Ейлийн проявяваше истинска дарба да обрисува хората. — Ако не бях постъпила така със семейството си във Филаделфия, ако нямаше да ни одумват, ако нямаше да навредя на финансовото ти положение, щях още утре да се махна, да си тръгна от теб — ето какво щях да направя. Като си помисля само как съм вярвала, че наистина ме обичаш, че си способен да обичаш вечно една жена. Глупости! Но вече ми е все едно. Продължавай! Но ще ти кажа едно. Недей да смяташ, че ще търпя и занапред, като съм търпяла досега. Било каквото било. Няма вечно да ме мамиш, Няма да ти позволя. Все още не съм толкова стара, Има толкова много мъже, които, след като ти не искаш, на драго сърце ще ми обърнат внимание. Веднъж ти казах, няма да ти бъда вярна, ако ти ми изневеряваш, и ще го направя. Ще ти докажа. Ще тръгна с други мъже. Ще тръгна! Ще тръгна! Заклевам ти се.