Титан

— Ейлийн — помоли я Каупъруд мило, осъзнал, че е безсмислено да лъже повече при тези обстоятелства, — няма ли да ми простиш и този път? Имай милост към мен. Понякога и аз не мога да се позная. Не съм като другите. Живеем отдавна заедно. Защо не почакаш малко? Дай ми възможност! Ще видиш, че ще стана друг. Аз мога да го направя.

— О, да, ще почакам! И ти ще станеш друг! Ти можеш! Малко ли чаках? Малко ли са ми безсънните нощи, когато те чаках да се прибереш? Да съм имала милост към него! А към мен кой ще има милост, когато сърцето ми ще се пръсне? О, божичко! — добави внезапно тя, силно развълнувана. — Злочестата аз! Злочестата аз! Боли ме сърцето! Боли ме!

Тя притисна ръце към гърдите си и излезе от стаята с енергичната походка, която толкова му бе харесвала навремето и още му харесваше. Но уви, тя го развълнува само като част от толкова променливия и жесток свят. Той се спусна бързо след нея и (както преди, при произшествието с Рита Солбърг) я прегърна през кръста, но тя се отскубна раздразнено.

— Не, не — задърпа се. — Остави ме на мира. До гуша ми дойде от всичко.

— Наистина не си справедлива с мен, Ейлийн — каза Каупъруд уж много прочувствено и искрено. — Позволяваш една стара история да те заслепи напълно. Давам ти честната си дума, че не съм ти изневерявал нито със Стефани Плейтоу, нито с която и да е жена. Може и да съм пофлиртувал с тях, но това наистина е нищо. Защо не погледнеш трезво на нещата? Не съм чак толкова лош, какъвто ме изкарваш. Заел съм се с големи начинания, които засягат теб и твоето бъдеще точно колкото и мен. Бъди благоразумна и снизходителна!

След дълга препирня — все същите обвинения и контраобвинения — накрая тя уморена, съсипана, безсилна да намери изход, се остави на милувките му и засега повярва, че все е останало нещичко от любовта им. Чувствуваше се потисната и обезсърчена. Дори Каупъруд, докато се мъчеше да я успокои, си даде сметка, че за да й вдъхне отново вяра в любовта си, трябва да положи много повече усилия, да я забавлява и утешава, и че при сегашното му настроение и склонността му към разгулен живот това е просто невъзможно. Засега щяха да се възцарят мир и сговор, но при онова, което тя очакваше от него, при нейната избухливост и егоизъм този мир нямаше да продължи дълго. Каупъруд щеше да кара, както досега, и ако се наложеше, тя щеше да го напусне, тъй като той не можеше нито да се промени, нито да се върне при нея. Беше твърде страстен, твърде жизнен, с твърде ярък и сложен характер, за да принадлежи само на един човек.

Глава XXX СПЪНКИ

Препятствията, които могат да възникнат и да разстроят една голяма и успешна кариера, са неочаквани и различни. Силният плувец може понякога да преодолее и насрещните вълни на живота. При други се появява някаква случайност или сила, която за късмет се съюзява с тях или пък просто те се съюзяват съвсем несъзнателно с нея и установяват, че има течение, което ги тласка напред. Може би божествената воля? Едва ли. Никой не го е разбрал. Добрите орисници? Мнозина вярват в тях — за свое нещастие. (Да си припомним Макбет.) Или несъзнателният ни стремеж към справедливостта, добродетелността, дълга? Но те са измислени от човека. Не е доказано нищо, позволено е всичко.

Така например малко след като Каупъруд се сдоби с трамваите в Западната страна, между неговата компания и гражданина Редмънд Пурди — инвеститор, търговец на недвижими имоти и лихвар, възникна спор, разбунил цяло Чикаго. Тунелите на Ла Сал и Уошингтън стрийт работеха с пълна пара, но тъй като северните и южните части на Западната страна биха големи, се появи нужда от кабелна линия по Ван Бърен стрийт и Блу Айлънд авеню и от трети тунел, който да минава южно от Уошингтън стрийт, най-добре по Ван Бърен стрийт, и който да скъси пътя до деловия център. Каупъруд изгаряше от нетърпение да построи този тунел, но не знаеше как да получи от градския съвет разрешение тунелът да бъде под Ван Бърен стрийт, където сега имаше висящ мост и много натоварено движение. Съществуваха какви ли не усложнения. Първо, Министерството на войната във Вашингтон трябваше да даде съгласие тунелът да бъде прокопан под реката. Второ, ако изкопът за тунела бе точно под моста, можеше да се появят неразрешими проблеми, налагащи мостът да бъде затворен и дори махнат. Заради критичното, да не кажем враждебно отношение на вестниците, които, след като Каупъруд получи концесии за тунелите на Ла Сал и Уошингтън стрийт, държаха под око всяка негова стъпка, той реши този път да не подава молба до градския съвет, а вместо това да закупи достатъчно парцели на север от моста, където тунелът можеше да бъде прокаран без вмешателства.

Най-подходящият за тази цел участък с размери сто и петдесет на сто и петдесет бе разположен малко встрани от брега на реката и на него имаше седеметажна сграда, собственост на споменатия вече Редмънд Пурди — висок, слаб, кокалест, мърляв, който носеше целулоидни яки и маншети и говореше на нос.