Титан

В лицето на Каролайн Барет, както понякога обичаше да се подписва тя, Каупъруд срещна една неспокойна и непостоянна като него жена, която обаче не бе толкова хитра. Искаше да блести в обществото, но не и да се подчинява на неговите норми и не обичаща Ханд. Щом се омъжи за него, реши да компенсира брака си. като живее много весело. Флиртът й с Каупъруд започна на една вечеря във великолепната къща на Ханд на Норт шор драйв с изглед към езерото. Каупъруд бе отишъл да обсъжда със съпруга й различни проблеми на Чикаго. Мисис Ханд беше заинтригувана от скандалната му репутация. Дребна на ръст, с ослепително бели зъби, червени устни, които понякога не се колебаеше да начерви още повече, с кестенява коса, малка кафяви очи с весел, проницателен и предизвикателен блясък, тя правеше всичко възможно да се покаже интересна, умна и духовита и успяваше.

— Та аз съм чувала за Франк Алджърнън Каупъруд! — възкликна тя и протегна малка, бяла, отрупана с накити ръка с оцветени с къна нокти и леко начервени длани. — В чикагските вестници кажи-речи само за вас пишат.

Каупъруд й отвърна с най-очарователната си усмивка.

— За мен е истинско удоволствие да се запозная с вае, мисис Ханд. И аз съм чел за вас. Надявам се обаче, че не вярвате на всичко, което вестниците пишат за мен.

— Дори и да вярвам, това нямаше да помрачи прекрасното ми мнение за вас. Днес не одумват само онези, които не правят нищо.

Каупъруд много искаше да се възползва от услугите на Ханд и се държеше безукорно. Водеше разговора в рамките на общоприетите теми, но през цялото време си разменяше тайни незабележими усмивки с мисис Ханд и разбра веднага, че тя се е омъжила за мистър Ханд заради богатството му и е склонна да се забавлява, без да се съобразява с ревнивия надзор на своя съпруг. Онези, които са под надзор, винаги изпитват силно желание да се изплъзнат от него и това ги кара да се чувстват весели и нетърпеливи, отвори ли им се възможност да се освободят. Така беше и при мисис Ханд. Каупъруд, който познаваше отлично жените, се вгледа в ръцете, косата, очите, усмивката й. След като помисли малко, реши, че мисис Ханд не е за изхвърляне и че няма да я подмине, ако тя прояви голям интерес към него. Нейните красноречиви погледи и усмивки, както и пламналите й страни показаха след малко, че е бил прав.

Един ден, малко след запознанството им, тя го срещна на улицата и му каза, че отива на гости у приятели в Окономоук, щата Уисконсин.

— Вие вероятно не ходите толкова на север през лятото? — попита го многозначително и се усмихна

— Досега не съм ходил — отговори той, — не ако си направят някоя шега с мен, не се знае как ще постъпя. Сигурно там яздите и карате кану.

— О, да, освен това играем тенис и голф.

— Но къде там би могъл да отседне случаен човек, като мен?

— Има няколко добри хотела. За това не се безпокойте, сигурно и вие яздите?

— Опитвам се — отвърна Каупъруд, който беше отличен ездач.

Ето така, докато яздеха една ранна неделна утрин из живописните хълмове на Уисконсин, Франк Алджърнън Каупъруд и Каролайн Ханд се срещнаха случайно. Весел и лек галоп един до друг, безцелен разговор за разни хора, за природата и хотелите, после, както може да се очаква, внезапни намеци, обяснение в любов, а след това…

Денят на разплатата, ако може да го наречем така, настъпи по-късно.