Титан

Един ден например тя отиде на гости у семейство Хейгънин, тъй като съвсем искрено искаше поне привидно да продължи приятелството си с тях, докато не разберат истината, и й казаха, че мисис Хейгънин „не си е в къщи“. Малко след това „Прес“, който винаги бе благосклонен към Каупъруд и затова Ейлийн четеше редовно добронамерените му статии, неочаквано промени позицията си и започна да го напада. Отначало вестникът намекваше тържествено, че неговата политика и планове може би противоречат на интересите на града. Малко по-късно Хейгънин започна да помества уводни статии, в които говореше за Каупъруд като за „грабител“, „филаделфийски авантюрист“, „безсъвестен гешефтар“ и така нататък. Ейлийн моментално се досети за причината, но беше твърде обезпокоена от собственото си положение, за да казва нещо. Чувствуваше се безпомощна пред заплахите на завистливия свят, възправил се срещу Каупъруд, и не виждаше начин да се измъкне от ужасните си затруднения.

Един ден, както преглеждаше „Сатърди ревю“, неуморен летопис на светския живот в Чикаго, тя се натъкна на съобщение, нанесло й окончателен удар. „От известно време във висшите кръгове — гласеше съобщението — се носят слухове за любовните похождения на един човек, притежаващ огромни богатства и съмнителна репутация и опитал се навремето да проникне в чикагското общество. Не е необходимо да споменаваме името на този човек, тъй като всички, които са запознати с последните събития в Чикаго, знаят за кого става дума. Най-новата мълва, засягаща вече опетнената му репутация, е свързана с две жени — едната дъщеря, а другата съпруга на известни и високопоставени в обществото хора. В тези случаи е повече от вероятно той да е настроил срещу себе си не само светските, но и финансовите среди, тъй като съпругът на едната жена и бащата на другата имат голяма тежест и влияние. Неведнъж се е говорело, че Чикаго не трябва да търпи повече неговите разбойнически методи във финансовите и обществените въпроси, досега обаче не са взети никакви конкретни мерки той да бъде изгонен от града. Най-странното е, че съпругата му, която е дошла от източните щати и която — поне така се говори, е пожертвувала доста скандално доброто си име, а също така е разбила сърцето и домашното огнище на друга жена, само и само да си спечели правото да живее с този човек, продължава да е до него.“

Ейлийн разбра прекрасно за кого ставаше дума. „Бащата“ на „една от дамите“ явно беше Хейгънин или Кокрейн, но по-вероятно Хейгънин. „Съпругът на другата“ — кой ли беше съпругът на другата? Не беше чувала за скандал със съпругата на когото и да било. Изключено е да са Рита Солбърг и съпругът й — беше станало твърде отдавна. Трябва да е някаква нова история, за която тя нямаше и най-малката представа, затова седна и се замисли. Най-сетне си каза, че ако Линд пак я покани, непременно ще приеме.

Само след няколко дни Ейлийн и Линд се срещнаха в позлатената зала на „Ришельо“. Колкото и да е странно за човек, решил да е безразличен, Ейлийн отдели доста време за тоалета си. Тъй като февруарският ден беше мразовит и земята искреше от сняг, тя се спря на една съвсем нова тъмнозелена рокля от сукно с копчета от лапис лазули, които се кръстосваха на гърдите й въз формата на буквата „У“, висока шапка от тюленова кожа с изумруденозелено перо, жакет също от тюленова кожа с огромни сребърни копчета и обувки в бронзов цвят. За да довърши тоалета си, Ейлийн си сложи малки обици от лапис лазули във формата на цветчета и масивна гладка златна гривна. Линд пристъпи към нея е възхищение, изписано върху красивото му мургаво лице.

— Ще ми разрешите ли да ви кажа колко очарователно изглеждате? — каза той, докато сядаше на стола срещу нея. — С какъв тънък вкус подбирате тоновете! Обиците подхождат чудесно на косите ви.

Макар и малко да се страхуваше от неговата невъздържаност, тя беше покорена от силата на настойчивите му ласкателства — от онази желязна сила, скрита под маската на светския човек. Дългите му загорели ръце — красиви и мускулести, издаваха неоползотворена сила, която можеше да бъде използвана по различни начини. Те отговаряха напълно на зъбите и брадичката му.

— И все пак дойдохте! — продължи той, като я гледаше упорито, а тя посрещна смело погледа му за миг, след което сведе очи.

Той продължи да я разглежда внимателно, взря се в брадичката, устните и чипия и нос. В румените й страни, в здравите ръце и рамене, очертани от добре ушитата рокля, откри онази женска жизненост, за която най-много копнееше. За да я разсее, Линд поръча коктейл с уиски по стара рецепта и я накара да пийне с него. Когато Ейлийн отказа, той извади малка кутия от джоба си.

— Онази вечер, когато играехме заедно, се уговорихме да ви подаря нещо за спомен, нали? — каза й. — Нещо като сувенир. Отгатнете какво има тук.

Ейлийн погледна малко смутено кутийката, защото се досети, че в нея има някаква скъпоценност.