Титан

Но финансовите и другите въпроси започнаха да се заплитат едва след като историята на Каупъруд е мисис Ханд излезе наяве. Гордостта на Ханд беше силно наранена и той реши да си отмъсти сурово. Един ден, наскоро след като го сполетя бедата, той срещна Шрайхарт на едно съвещание на директорите и му каза:

— Норман, когато преди няколко години ми говореше за този Каупъруд, си мислех, че просто му завиждаш, че виждаш в него опасен конкурент. Напоследък ми правят впечатление някои неща, конто ме карат да си променя мнението. Сега ми е пределно ясно, че този човек е покварен — от главата до петите. Жалко, че градът е принуден да го търпи.

— Значи започваш да разбираш що за човек е, Хосмър? — отвърна Шрайхарт. — Е, няма да ти напомням преди колко време съм ти го казал. Вероятно ще се съгласиш с мен, че отговорните граждани на Чикаго трябва да предприемат нещо.

Много мрачен и мълчалив, Ханд го погледна.

— Готов съм да действам — каза той, — щом разбера как и какво може да се направи.

Малко по-късно, когато срещна Дуейн Кингсланд, Шрайхарт научи истинската причина за отношението на Ханд към Каупъруд и побърза да съобщи пикантната новина на Мерил, Симс и останалите. Макар че Каупъруд бе отказал да продължи след тунела трамвайното колело до Ла Сал стрийт и Стейт стрийт, където бе магазинът на Мерил, той все пак винаги го беше харесвал по своему — беше се възхищавал от смелостта и предприемчивостта му, но сега наистина бе потресен.

— Е, Ансън — отбеляза Шрайхарт, — голям мръсник, нали? Има сърце на хиена и приятелство на скорпион. Чу ли как се е отнесъл с Ханд?

— Не — отвърна Мерил, — не съм.

— Така ли! Ще ти кажа тогава. — Шрайхарт се наведе и изшушука доверително доста неща на лявото ухо на мистър Мерил.

— Не думай! — учуди се той и вдигна вежди.

— А знаеш ли как се е запознал с нея? — добави презрително Шрайхарт. — Отишъл първо при Ханд, за да вземе назаем двеста и петдесет хиляди долара за Западночикагската трамвайна компания. Дали се е ядосал Ханд? Нямам думи да ти опиша състоянието му.

— Виж каква била работата! — възкликна сдържано Мерил, макар в душата си да беше много заинтригуван и очарован, тъй като мисис Ханд винаги му се беше струвала доста привлекателна. — Не се учудвам.

Той си спомни, че напоследък и неговата съпруга настоява много да поканят Каупъруд.

По същия начин и Ханд, който не след дълго срещна Арнийл, му довери, че Каупъруд се е опитал да разруши една свята брачна връзка. Арнийл се натъжи и изненада. Стигаше му да научи, че Ханд е дълбоко засегнат. Двамата решиха да поискат от Адисън като директор на банката „Лейк сити“ да прекъсне всякакви отношения с Каупъруд и Чикагското кредитно дружество. Малко след това Адисън, мил и сговорчив, се съгласи да предупреди Каупъруд, че трябва да погаси всичките си заеми, след което подаде оставка, за да стане седем месеца по-късно директор на Чикагското кредитно дружество. Това дезертьорство вдигна навремето голям шум, учуди и онези, които не го допускаха. Вестниците пишеха само за него.

— Прав му път — каза огорчен Арнийл на Ханд в деня, кога го Адисън уведоми управителния съвет на банка „Лейк сити“ за намерението си да подаде оставка. — Щом иска да скъса с банка като таза, за да отиде при човек като Каупъруд, негова работа. Ще доживее деня, в който ще съжалява.

Случи се така, че в Чикаго предстояха избори и Ханд заедно с Шрайхарт и Арнийл, който се присъедини към лагера им заради приятелството си с него, решиха да се опитат да се преборят чрез тях с Каупъруд.