Титан

Мистър Гилган замига важно с очи. Разтърка колене, пъхна палци отстрани на жилетката, извади пура, запали я и се загледа замечтано в тавана. Размишляваше, размишляваше напрегнато. Знаеше, че мистър Каупъруд и мистър Маккенти са много могъщи. Досега винаги бе успявал да сломи съпротивата на Маккенти в своя район и в няколко други до него, както и в Осемнадесети окръг, откъдето бе избран за сенатор. Но беше друго да искат от него да го срази в цяло Чикаго. Все пак мисълта за огромните парични средства, с които щеше да се разпорежда, и възможността да изтръгне от ръцете на Маккенти властта над Чикаго чрез така наречените морални сили на града, бяха наистина зашеметяващи. Мистър Гилган беше добър политик. Обичаше да крои планове и заговори, да сключва сделки ако не за друго, то поне заради удоволствието, което му доставяха. Сега върху лицето му се изписа сериозен израз, който обаче трябваше да прикрие голямата му радост.

— Чух — продължи Ханд, — че във вашия район и окръг сте изградили силна организация.

— Успявам да запазя положението си — каза лукаво Гилган. — Но да спечеля в цяло Чикаго — продължи след малко той, — е доста трудно. При тези избори в града ще има тридесет и един района — всички освен осем се намират практически в ръцете на демократите. Познавам повечето от сегашните кандидати, някои от тях са доста хитри. Този Даулинг от съвета например, позволете да ви го кажа, съвсем не е вчерашен. После Дуваницки, Унгерит, Тирнан и Кериган също си ги бива. — Той изброи имената на четирима от най-влиятелните и най-непочтените градски съветници. — Виждате, мистър Ханд, как стоят нещата, демократите държат целия апарат, разпределят и всички дребни служби. Това им дава възможност първо да набират много политически привърженици. После имат преимуществото, че събират пари от онези, които са по високите служби, и тези пари им помагат да бъдат преизбрани. Това е друго голямо преимущество. — Той се усмихна. — След това сега Каупъруд осигурява работа на десет хиляди души и всеки районен отговорник, към когото той е благосклонно разположен, може да му изпрати по някой безработен, на когото Каупъруд веднага намира място. Това мно-ого спомага за увеличаването на привържениците на неговата партия. После идват парите, които човек като Каупъруд и останалите са в състояние да дадат за изборите. Можете да си говорите каквото искате, мистър Ханд, но точно двата, петте и десетте долара, които се раздават в последния момент из пивниците и избирателните пунктове, вършат истинската работа. Дайте ми достатъчно пари — при тази благородна мисъл мистър Гилган се изпъчи и удари леко юмрука на едната си ръка в дланта на другата, като оправи пурата, за да не се изпари — и аз ще спечеля във всички избирателни райони в Чикаго. Само при условие че разполагам с достатъчно пари — повтори той, като натърти последните две думи. Захапа отново пурата, замига дръзко с очи и се облегна на стола.

— Чудесно — отбеляза непринудено Ханд, — но колко пари са ви необходими?

— А, това е друг въпрос — отвърна Гилган и отново се поизпъчи. — Някои райони изискват повече. Като не броим осемте, които обикновено са републикански, ще трябва да се погрижите за останалите осемнадесет, за да имате мнозинство в съвета. Не виждам как човек може да се оправи с по-малко от десет-петнадесет хиляди долара на избирателен район. Според мен триста хиляди долара ще стигнат, макар че в никой случай не са много пари.

Мистър Гилган пак смукна дълбоко от пурата си, облегна се и отново вдигна очи.

— А как по-точно да бъдат разпределени тези пари? — заинтересува се мистър Ханд.

— О, не е разумно да се вглеждате прекалено внимателно в тези въпроси — отбеляза най-спокойно мистър Гилган. — В политиката не бива да броите много-много парите. Има районни ръководители, секционни организатори, пълномощници, агитатори. Всички те трябва да разполагат с пари, за да изградят у хората необходимото отношение, затова не бива да се интересувате прекалено много как го постигат. Харчат ги из пивниците, купуват въглища на мама, ново костюмче на Джони и така нататък. После организират факелни шествия, събрания по разни салони, какво ли още не. Съществуват естествено безкрайно много начини да се изхарчат тези пари. Може да се наложи някои хора да поживеят в тези райони, да се настанят по за седмица-две из пансиони. — Той махна неодобрително с ръка.

Мистър Ханд, който никога не се беше занимавал с дребното в политиката, вдигна леко вежди. През ума му мина, че тази заселническа идея е малко прекалена.

— А кой разпределя парите? — попита накрая той.

— Привидно местният комитет на Републиканската партия, ако му е възможно, а в действителност човекът или хората, които оглавяват борбата. В Демократическата партия това е Джон Дж. Маккенти и вие не бива да го забравяте. В моя сектор ги разпределям аз, никой друг.