Титан

— Ето какво ми е хрумнало — започна мистър Гилган, за да опипа почвата. — Имате прекрасен, голям избирателен район, който ви е в кърпа вързан; същото, както знаем всички, важи и за Тирнан; знаем освен това, че ако вие двамата не правехте каквото трябва, нямаше за кмет винаги да е избиран демократ. Обмислих всичко и ми хрумна идеята, че засега нито вие, нито Тирнан сте получили онова, което заслужавате.

Мистър Кериган бе твърде предпазлив, за да каже нещо, макар и мистър Гилган да замълча за малко.

— Та както ви казах, имам план и вие можете да се вслушате или да не се вслушате в него, както намерите за добре, без това да поражда лоши чувства и у вас, и у мен. Мисля, че тази есен ще спечелят републиканците — с Маккенти или без Маккенти, — независимо дали втори или трети избирателен район са с нас или против нас, нека решат сами. Сега доста се говори за постъпките на големия човек — мистър Гилган имаше предвид Маккенти — и за другия от Норт Кларк стрийт — той предпочиташе от време на време да е малко загадъчен. — Вижте какво е становището на вестниците. Случайно разбрах, че в играта са пуснати немалко пари от едрите финансисти, които искат да се отърват от този трамвайджия. Доколкото усещам, съюзили са се Ла Сал и Диърборн стрийт. Защо — не мога да ви кажа. Но е така. Може би вие сте по-запознат от мен. Във всеки случай нещата стоят така. Прибавете към това факта, че съществуват осем избирателни района, които при всички положения са републикански, и десет други, където човек винаги може да спечели, и ще разберете накъде бия. Но да оставим тези десет района и да разчитаме само на осемте, които от край време са били наши. Има още двадесет и три района, които ние, републиканците, винаги сме отстъпвали на вашите хора, но успеем ли да привлечем тринадесет от тях към осемте, за които говоря, ще получим мнозинство в съвета и — той щракна с пръсти — вие изхвръквате, вие, Маккенти, Каупъруд и всички останали. Тогава край на концесиите, край на договорите за павиране на улици, на сделките със светилния газ. Нищо повече в продължение на две години, а може и повече. Ако спечелим, ние ще пипнем службите и тлъстите сделки. — Той млъкна за малко и огледа Кериган весело, но предизвикателно. — Току-що обиколих целия град, всички избирателни райони, така че зная какво говоря. Сега разполагам и с хора, и с пари, за да започна борба по целия фронт. Тази есен ще спечелим ние — аз, големите клечки от Ла Сал стрийт и всички републиканци, демократи, прохибиционисти24 и така нататък, които се присъединят към нас — разбирате ли? Ние ще организираме най-грандиозната политическа битка, каквато е виждал Чикаго. Засега не споменавам имена, но нека му дойде времето и ще видите. Ето какво искам да ви питам без заобикалки и увъртания. Ще се присъедините ли двамата с Тирнан към мен и Едстром, за да завладеем града и да го управляваме през следващите две години? Ако сте съгласен, ще победим без никакви усилия. А след това ще делим всичко по равно — полиция, светилен газ, вода, пътища, трамваи, всичко, ще делим предварително и ще го запишем черно на бяло. Зная, че вие двамата с Тирнан работите заедно, в противен случай нямаше да наговоря всичко това. Едстром държи шведите в ръцете си и ги върти както си знае, тази есен ще получи гласовете на десет хиляди от тях. После и Унгерих със своите немци, някой от нас може да се споразумее по-късно с него и да му даде най-много някои от службите, за която настоява. Ако спечелим този път, ще можем да задържим града поне за шест-осем години, а след това… е, излишно е да гледаме толкова напред в бъдещето. Във всеки случай ще имаме мнозинството в съвета, а това означава, че и кметът ще е наш.

— Ако… — поде сухо Кериган.

— Ако — повтори поучително Гилган. — Вие сте напълно прав. Признавам, тук има едно голямо „ако“. Но при положение, че тези два избирателни района — вашият и на Тирнан — преминат по някакъв начин на страната на републиканците, те ще се равняват на четири или пет от останалите.

— Много вярно — отвърна мистър Кериган, — ако преминат на страната на републиканците. Но няма да преминат. Всъщност вие какво искате от мен? Да изгубя мястото си в съвета и да ме изхвърлят от Демократическата партия? Що за игра играете? Да не ме смятате за кръгъл глупак, а?

— Жалко за човека, който смята Изумрудения Пат за глупак — каза прекалено ласкателно Гилган. — На мен лично и през ум не би ми минало. Но никой не ви кара да губите мястото си в съвета и да бъдете изхвърлен от Демократическата партия. Какво ви пречи да спечелите и да провалите останалите кандидати от листата? — От устата му едва не се изтърва „да им подложите крак“.