Титан

Очарователният Полк Линд се събуди една сутрин и реши, че връзката му с Ейлийн, колкото и да е приятна, трябва да завърши веднага, и то по единствения задоволителен за него начин, по възможност този ден или следващия. Бе минало доста време, откакто бяха обядвали заедно, и макар че той се опита да я открие, Ейлийн го избягваше, защото чувствуваше, че трябва да обмисли всичко и да не излага на опасност своето бъдеще. Съзнаваше ясно, че е на кръстопът в живота си и че сега й се е усмихнал късметът, а тя е толкова сдържана и плаха. Каупъруд, както и преди, властваше над нея — Ейлийн продължаваше да го смята за изключителен човек и заради това се чувствуваше много потисната, сдържана и замислена. Друга жена, изстрадала като нея, нямаше да се двоуми, особено след като се прибавеха и подробностите около мисис Ханд. Но не и Ейлийн. Тя не можеше да забрави напълно клетвите и обещанията, които си бяха разменяли, нито да преодолее често разрушаваната заблуда, че той все пак ще се промени.

От друга страна Полк Линд, светски авантюрист и мародер, покорител на женските сърца, не можеше така лесно да бъде отстранен, спрян, подминат. Подобно на Каупъруд беше силен и с жените бе дори още по-дързък. Големият опит с представителките на нежния пол го бе научил, че те са плахи, несигурни, неуравновесени дори когато силно копнеят за нещо. Ако човек иска да ги покори, трябва да действува с желязна ръка.

И тези възгледи му бяха създали доста лоша слава. Ейлийн го почувствува в деня, когато обядваха заедно. Сериозните му тъмни очи бяха издайнически коварни. Изпита чувството, че той подготвя почвата за едно положение, когато тя ще се окаже безпомощна пред внезапно обзелото го настроение, и все пак отиде на срещата.

Но Линд усети, че Ейлийн го избягва, и намисли още същия ден да вземе окончателно решение, което да съвпада с желанията му. Обади й се по телефона в десет часа сутринта и започна да й подмята, че е нерешителна и настроенията й непрекъснато се менят. Попита я ще дойде ли да разгледат картините в ателието на негов приятел или пък предпочита да отидат на танци, уреждани от негови приятели ергени. Тя се извини, че не е в настроение, а той я посъветва да не се отпуска.

— Затруднявате извънредно много своите поклонници — подхвърли й мило той.

Ейлийн реши, че е отложила дипломатично битката, но в два часа следобед на входната врата се позвъни и й съобщиха, че е дошъл Линд.

— Господинът каза — сигурен е, че сте в къщи — поде лакеят, който беше получил един долар, — и моли да му отделите само един миг. Нямало да ви задържа повече.

Изумена от това нахалство, Ейлийн се запита дали той няма да й съобщи нещо важно и реши да слезе долу, недоволна от своята нерешителност, наистина очарована от Линд, този мъж, отговарящ на чувствата й: още чуваше закачливия му, увещаващ глас от сутринта. Бе останала сама и четеше книга, облечена в светлолилав пеньоар с яка от хермелин и ръкави с маншети.

— Поканете го в музикалния салон — нареди тя на лакея.

Когато влезе в салона, дишаше малко задъхано, толкова я вълнуваше Линд. Разбираше, че е проявила страх, като не е отишла при него, а проявил ли си малодушие, трудно можеш да се браниш.

— О! — възкликна Ейлийн уж с нехайство, каквото съвсем не изпитваше. — Не очаквах да ви видя толкова скоро след телефонния разговор. Никога досега не сте идвали у дома, нали? Защо не си свалите палтото и шапката? Заповядайте в картинната галерия. Там е по-светло, а някои от картините сигурно ще ви харесат.

Линд си търсеше повод да постои по-дълго и да разсее притеснението й и затова прие поканата, като обаче се престори, че просто е минавал оттам и разполага със съвсем малко време.

— Искаше ми се да ви зърна отново, макар и за миг. Не устоях на изкушението да се отбия. Великолепна галерия! Толкова е просторна — а, ето ви и вас! Кой ви е рисувал? А, виждам — Ван Беерс. — Прекрасно произведение на изкуството, чудесно!

Той се загледа в нея, после се обърна пак към картината, на която Ейлийн — десет години по-млада, жизнерадостна, изпълнена с надежди, разтворила слънчобран на сини и бели райета, седеше на каменна пейка на фона на осеяното с облаци холандско небе. Възхитен от портрета и от самата Ейлийн, той й направи искрен комплимент. Сега тя беше по-пълна и по-румена, малко по-груба, каквито стават много от нас с годините, но все още бе в разцвета на хубостта си, макар й наближаващата есен да бе наложила отпечатъка си.

— О, Рембранд, виж ти! Не знаех, че колекцията на вашия съпруг е толкова представителна. Израелс, а още и Жером, Мейсоние! Ей богу! Наистина великолепна колекция!

— Някои от картините действително са прекрасни — отбеляза тя, подражавайки на Каупъруд и на други познавачи, — но е възможно да махнем някои — онази на Паул Потер и на Гоя, стига на пазара да се появят по-добри платна.

Ейлийн го бе чувала неведнъж от Каупъруд.